Пръстеноопашат мунго

вид бозайник

Пръстеноопашат мунго или Пръстеноопашата мадагаскарска мангуста (Galidia elegans), е дребен хищен бозайник от семейство Мадагаскарски мангустоподобни, ендемичен за остров Мадагаскар и единствен представител на род Galidia. На външен вид наподобява на неголяма мангуста. Видът е най-често срещания и разпространен местен хищен бозайник в Мадагаскар.[2]

Пръстеноопашат мунго
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae)
род:Galidia
вид:Пръстеноопашат мунго (G. elegans)
Научно наименование
Geoffroy, 1837
Разпространение
Пръстеноопашат мунго в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и подвидове

редактиране

Видът е разпространен само на Мадагаскар като обитава голяма част от горските масиви на острова намиращи се от океанското равнище до височина около 1950 m в планината Андригнитра. Основната част от популацията на вида е разпространена в източната част на острова в дълга ивица земя простираща се от север на юг. Отделни изолирани популации се срещат в западните и северните части. Разпространението му зависи от предпочитаните местообитания. Видът процъфтява във влажните залесени райони на Мадагаскар. Горите, които обитава варират от субтропични до сухи тропични.

Видът е представен от три подвида както следва:[3]

  • Galidia elegans elegans – източен подвид;
  • Galidia elegans occidentalis – западен подвид;
  • Galidia elegans dambrensis – северен подвид;

Морфологични особености

редактиране

Представителите на пръстеноопашатата мангуста са със средни размери на тялото. Дължината му е около 38 cm, на опашката 30 cm. Теглото варира от 700 до 900 g.[4] Тялото е удължено и поставено на неголеми крайници. Главата е широка в областта на мозъчната кутия и удължена челюстна част, която образува дълга муцунка завършваща с носа. Ушите са къси и закръглени. Пръстите и ноктите са къси. При женските около външните полови органи се намират специфични кожни жлези. Зъбите са малки. Горният втори предкътник е изключително малък.

Космената покривка е червено-кафява като се наблюдават по-тъмни или по-светли тонове при отделните подвидове. Опашката е със същия цвят на тялото като по протежението и се наблюдават 5 или 6 тъмни пръстени, които са причина за видовото название на хищното животинче.

Поведение

редактиране

Видът води дневен начин на живот. Обитава приземните части на горите, но често се наблюдава да се катери и по дърветата. Макар и рядко се среща в открити крайгорски участъци. Укрива се в издълбани дупки в земята, в естествени укрития от камъни и дънери или дупки по дърветата. Обикновено се придвижва бегом или на забързан ход. При търсене на храна може да влиза и във водата. Представителите на вида са пъргави катерачи и умели плувци.

Пръстеноопашатите мадагаскарски мангусти са социални животни. Живеят в групи от 3 – 4 и повече индивида. Обикновено това е семейна двойка с няколко малки, които обитават и една дупка. Денем прекарват дълго време в игра помежду си. Имат добре развити анални жлези, с помощта на които маркират територията си. Малките бозайници издават и множество звуци описвани като птича песен, мяукане или ръмжене.

Основната част от менюто на вида са гризачите, които биват улавяни по дърветата или в дупките по земята. Заедно с тях пръстеноопашатите мангусти се хранят и с разнообразни насекоми, червеи, влечуги, земноводни и техните яйца, ракообразни, риби, плодове и дори малките на някои лемури. Често е наблюдаван да се храни с отпадъци от човешка храна.

Размножаване

редактиране

Периодът на размножаване на вида съвпада с края на зимата и началото на пролетта в южното полукълбо. Бременността продължава около три месеца (74 – 90 дни). Малките се раждат от август до април, но пикът на ражданията е от ноември до януари. Обикновено раждат само по едно малко с тегло около 50 грама. Малкото е окосмено с приблизителен цвят като на възрастен индивид. Раждат се слепи като проглеждат на 6 – 8 ден. В първата седмица самката пропъжда мъжкия от дупката и се грижи сама за малкото. Постепенно започва да допуска мъжкия все по-близо. Малките се развиват много бавно. До около 12 ден не могат да се придвижват самостоятелно, преминават на месна храна след около месец, а продължават да сучат до около 2,5 месечна възраст. На три месеца започват да ловят самостоятелно насекоми и жаби, на 10 месечна възраст започват да ловят и риба, а гризачи едва на 14 месеца. На тази възраст обикновено напускат родителите си, но остават свързани с тях до около две годишната си възраст. Тогава обикновено настъпва и половата им зрялост. Продължителността на живота им в плен е около 13 години, но в природата се предполага, че е доста по-кратка.

Природозащитен статут

редактиране

Въпреки че видът е класифицират като незастрашен. Заплахите за неговото оцеляване са свързани с обезлесяването и човешката намеса. Основен враг е домашното куче, а конкурент в екологичната ниша, която заема е привнесената малка индийска цивета. Бракониерството и използването на части от трупа в традиционни обичаи на местното население също биват сериозна заплаха.

Източници

редактиране
  1. Galidia elegans (Geoffroy, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Garbutt, N. (1999) Mammals of Madagascar. Pica Press, Sussex.
  3. Animal Diversity Web Ring-tailed mongoose
  4. Nowak, R.M. (1999) Walker's Mammals of the World. Johns Hopkins University Press, Baltimore.
 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.