Пустец
Пу̀стец (на албански: Pustec или Pusteci, преди Liqenas или Liqenasi; на македонска литературна норма: Пустец) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, административен център на едноименната община Пустец. Към 2007 година има около 1400 - 1500 жители.[1] В селото живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност. Срещу Пустец е остров Мали град с църквата „Света Богородица“ от XIV век. На около 3,5 километра северно от Пустец се намира скалната църква „Свети Никола“, а на около 5 километра се намира скалната църква „Свети Архангел Михаил“. На около километра североизточно от селото се намира друга скална църква „Света Петка“, но заради варосването ѝ в по-ново време, не е възможно да се датира старата живопис. В Пустец функционира начално училище с преподаване на македонски литературен език. Църквата в Пустец е построена през 1754 година.
| Пустец Pustec | |
| — село — | |
 Пустец и остров Малград в Преспанското езеро | |
  Пустец | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 1400 – 1500 души (2007) |
| Пощенски код | 7020 |
| Пустец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 25 километра североизточно от областния и окръжен град Корча, на брега на най-южния ръкав на Голямото Преспанско езеро.
Етимология редактиране
Етимологията Пустец е от пуст. Предишното албанско име Liqenas произлиза от liqen, езеро. Името на жителите му в местния диалект е пуфчени, съкращение от пустечени.[2]
История редактиране
Селото е споменато в Слепченския триптих от ХVІ век.[3] В края на ХІХ век Пустец е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пустец живеят 410 българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пустеч е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 55 къщи.[5]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на ХІХ век в селото има 65 православни къщи с 499 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пустеец има 400 българи екзархисти.[6]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Пустеч в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[7]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Пустеец има 65 къщи с 499 жители и функционират църква и училище.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пустец има 80 къщи славяни християни.[9]
В 1939 година Тодор Посталов от името на 70 български къщи в Пустеец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[10]
| Година | Население |
|---|---|
| 1900 | 410 |
| 1926 | 515 |
| 1945 | 565 |
| 1960 | 697 |
| 1969 | 788 |
| 1979 | 941 |
| 1989 | 1035 |
| 2000 | 1120[11] |
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа - Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 134.
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 29.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008