Радой Гърнев
Радой Георгиев Гърнев е български общественик и военен деец.[1]
| Радой Гърнев | |
| български военен деец | |
| Роден |
2 февруари 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1952 г.
|
Биография редактиране
Роден е на 2 февруари 1895 или 1896 година в Либяхово, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Георги Гърнев. Първоначално учи в училището в родното си село, но когато е на 10 години се мести със семейството си в Банско. По-късно продължава образованието си в Сярското българско училище, където демонстрира буен нрав.[1]
Веднага след обявяването на Балканската война Радой Гърнев се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-а одринска дружина.[2] Взема дейно участие в боевете за превземане на Одрин, когато е ранен.[1] Отличен е с военен орден „За храброст“ IV степен[2] и получава званието кандидат-подофицер.[1] Остава на военна служба след демобилизирането на опълчението, като служи в 59-и пехотен полк на Втора армия. Благодарение на отличната си военна служба Радой Гърнев е изпратен в Картечното военно училище, което завършва в 1916 година. На 5 октомври в същата година става подпоручик. След това е назначен за взводен командир на 1-ва картечна тракийска дружина и на 59-и пехотен полк. Повишен е в чин поручик на 30 май 1918 година. Взема дейно участие в Първата световна война и в месец септември участва в боевете при Добро поле и Дойран.[1]
Зачислен е във 22-ра тракийска дружина след завръщането си от фронта и е изпратен в Самоков. Със заповед на цар Фердинанд от 2 февруари 1921 година се намалява състава на армията след войните и Радой Гърнев е зачислен в запаса. Заминава през океана и емигрира в Южна Америка. Участва в редица преврати в Еквадор и успешно гради кариера, достигайки поста генерал-губернатор на Кито. Случаен куршум го убива в 1952 година.[1]
Родословие редактиране
| Симеон Гърнев (1827 — 1905) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Гърнев (ок. 1856 — 1913) | Атанас (? — 1906) | Тодор Гърнев (1876 — 1925) | Иван Гърнев (1880 — 1942) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Гърнев (1894 — 1966) | Радой Гърнев (1895 — 1952) | Симеон Гърнев (1887 — 1925) | Никола Гърнев (1895 — 1948) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Гърнев (1922 - 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература редактиране
- Голев, Владимир. Спомени за старата къща. София, Народна младеж, 1979.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168 часа, 9 октомври 2017 г. Посетен на 1 януари 2022 г.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.