Радон Тодев

български революционер

Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Радон Тодев
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
4 октомври 1903 г. (34 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Радон Тодев в Общомедия

Биография редактиране

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Радон Тодев (36-и в третата колона).

Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.[2][1]

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 души води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Света Троица“ в Банско поп Стойко живи опява четницит, защото знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността Света Богородица в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета,[3][1] а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.[4][5][6] Местността Света Богородица получава името Радонова позиция,[7][1] а сражението е възпято в народна песни.[1]

 
Учители в Банско. Лука Поптеофилов е в средата, а Радон Тодев е горе, над него
 
Младежката организация в Банско полага венци на гроба на Тодев през октомври 1926 г. Вестник „Македония“, I (15). 27 октомври 1926. с. 1.

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радон Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(около 1785 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова
Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1862)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров
Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Лазар Тодев
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Сандански)
 

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
  2. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  3. Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15
  4. Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133.
  5. Македонски научен институт
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 466.
  8. сп. „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 13. Споменат е и Йонко Гърбев на 30 години.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104.