Разузнаване
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Разузнаването е организираното събиране и анализ на информация за осигуряване на сигурност[1] и за получаване на преимущество в областта на въоръжените сили, политиката и икономиката. Разузнаването може да използва както легални методи за събиране и анализиране на информация (например събиране и анализ на данни от публични източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен спътник), така и нелегални операции, попадащи под понятието „шпионаж“, тайно извличане на информация или дори „кражба на информация“.
Видове разузнаване редактиране
Съществуват следните видове разузнаване[2]:
- държавно разузнаване;
- икономическо разузнаване;
- военно разузнаване;
- политическо разузнаване;
- научно-техническо разузнаване.
Шпиониране за чужда държава и измяна (предателство) редактиране
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[3]
Библиография редактиране
- Разузнавателна защита на конституционния ред в демократичната държава. Под ред. на Петър Христов. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър“, 2011.
- Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контраразузнаването. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2011.
- Иванов, Милен Мирчев, Инфраструктура на разузнаването. София, Профисек, 2012, стр. 215, ISBN 978-954-32927-1-8.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Държавна агенция „Разузнаване“
- ↑ Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
- ↑ Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“