Райко Даскалов
Райко Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (1919 – 1923).
| Райко Даскалов | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
21 декември 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Народен представител в: XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стефан Даскалов |
| Райко Даскалов в Общомедия | |
Негов по-голям брат е Стефан Даскалов, също политик от БЗНС. Негова дъщеря е Светла Даскалова, дългогодишен министър на правосъдието (1966 – 1990) от казионния БЗНС по време на комунистическия режим.
Биография редактиране
Райко Даскалов е роден на 21 декември (9 декември стар стил) 1886 година в село Бяла черкова, Павликенско, в учителско семейство. Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това – финанси в Берлин (1907 – 1912). След завръщането си в България участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери.[1]
Под влияние на своя съселянин Цанко Церковски през 1913 година става член на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на „Народен магазин“ в София.[1] През 1915 е мобилизиран и участва в Първата световна война като офицер в Петдесети пехотен полк.[1] През 1916 година е осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера.[2]
Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 година[1] и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, вместо да изпълняват възложената задача, двамата решават да се възползват от ситуацията и настроенията сред войниците. Вместо това Даскалов заминава сам за Радомир, където на 27 септември провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи, обявява се за главнокомандващ и начело на разбунтувалите се войници се отправя към София.[1] След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам – в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.
След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове, Даскалов се завръща в България. Член на Постоянното присъствие на БЗНС, той е избиран трикратно за народен представител (1919 – 1923).[1] Последователно е министър на земеделието и държавните имоти (1919 – 1920), министър на търговията, промишлеността и труда (1920 – 1922) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1922 – 1923) в правителството на Александър Стамболийски.[1] Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. През септември 1922 организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново, който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок, като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.
Като член на ръководството на БЗНС и на правителството, Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство от страна на Асен Даскалов[3].
През февруари 1923 Райко Даскалов е освободен от правителството, през март е избран за държавен обвинител срещу министрите, обвинени от Народното събрание за националните катастрофи[4], а през май става български пълномощен министър в Чехословакия, където го заварва и Деветоюнският преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме“.[1] През лятото на 1923 г. Райко Даскалов издава прокламация, довела до закана на СССР за военен десант от Одеса във Варна, поради което военноморската отбрана на пристанищния град е повишена.[5]
Райко Даскалов е убит в навечерието на Септемврийското въстание на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО щипянина Йордан Цицонков. Цицонков е заловен на местопрестъплението, но на последвалия съдебен процес е оправдан с мотива, че е действал под заплаха за живота си от страна на ВМРО. Оправдателната присъда предизвиква недоволството на чехословашкия печат и дипломатически натиск от Кралството на сърби, хървати и словенци. На втора инстанция Цицонков е признат за виновен и е осъден на 20 години затвор, които не излежава, тъй като се самоубива на 25 януари 1926 година.[6][7]
Убийството на Райко Даскалов вероятно е вдъхновено от правителството на Александър Цанков, но по време на процеса срещу Цицонков, то се опитва да не се ангажира, с което предизвиква недоволството на ръководството на ВМРО.[8][7]
Библиография редактиране
- „Борба за земя“ (1923)
- „Какви трябва да бъдат качествата на оратора-политик“ (1923)
- „Избрани статии и речи“ (1947)
- „Избрани произведения“ (1986; в два тома; съставител Светла Даскалова)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 142 – 143.
- ↑ Райко Даскалов // Министерство на финансите. Архивиран от оригинала на 2008-03-21. Посетен на 11 април 2008.
- ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър), архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713171859/http://www.krumblagov.com/fifty/47.php, посетен на 16 август 2011
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Вечерна поща - вестник:месечник, Курортен брой на в. Шангова : Специално издание / Стоян С. Шангов. - Варна, 29 юли 1923 г., стр. 2.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 285-290.
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 165 – 169.
- ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (19. Убийството на Райко Даскалов), архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150237/http://www.krumblagov.com/fifty/19.php, посетен на 4 февруари 2011