Райчо Николов
Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев) е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.
| Райчо Николов | |
| български военен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 септември 1885 г. (стар стил)
|
| Погребан | Централен траурен парк, Пловдив, Република България |
Биография редактиране
Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Никола Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.
Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.
След войната остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 година. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.
Паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в град Русе, паметни плочи в село Райковци и в град Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.[1][2][3][4]
Бележки редактиране
- ↑ Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.
- ↑ Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.
- ↑ Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. – М.: Воениздат, 1979. – 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 475.
