Ракетни крайцери тип „Бостън“
Бостън (на английски: Boston class cruisers) са два преоборудвани със зенитно-ракетен комплекс „Териер“ тежки крайцера от типа „Балтимор“ на ВМС на САЩ. Корабите от този тип стават първите в света ракетни крайцери.
| Ракетни крайцери тип „Бостън“ Boston class cruiser | |
_underway_at_sea_on_9_January_1961_(KN-1526).jpg) Ракетният крайцер „Канбера“, 1961 г. | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Ракетни крайцери от типа „Бостън“ |
| Производител | Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс), САЩ. |
| Служба | |
| Заложен | 30 юни 1941 г. |
| Спуснат на вода | 26 август 1942 г. |
| Влиза в строй | 30 юни 1943 г. 1 ноември 1955 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизирани |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 13 600 t (стандартна) 17 500 t (пълна)[1] |
| Дължина | 202,4 m (по КВЛ) 205,26 m (максимална) |
| Ширина | 21,26 m |
| Газене | 8,8 m |
| Броня | пояс: 152 – 102 mm; траверси: 152 – 127 mm; погреби: 76 – 51 mm; палуба: 65 mm; барбети: 160 – 152 mm; кули: 203 – 95 mm; бойна рубка: 165 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини General Electric; 4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 120 000 к.с. |
| Скорост | 33 възела (61 km/h) |
| Далечина на плаване | 10 000 морски мили при 15 възела ход (проектна) 7900 морски мили при 15 възела ход (фактическа) |
| Екипаж | 1700 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | CA-69: 3x3 203 mm; Зенитна артилерия: 6x2 127 mm; CAG-1: 2x3 203 mm; 5x2 127 mm 6x2 76 mm |
| Ракетно въоръжение | 2x2 ПУ за ЗРК „Териер“ |
| Ракетни крайцери тип „Бостън“ в Общомедия | |
История редактиране
,_15_July_1959_(NH_98290).jpg)
,_in_1966_(NH_98295).jpg)
C появата след края на Втората световна война на новите средства за поразяване на корабите (скоростни реактивни самолети, крилати ракети) възниква насъщна необходимост от разработката на корабно зенитно ракетно оръжие. Стволната зенитна артилерия не може вече уверено да се справя със скоростните реактивни машини, чиято скорост вече се приближава до скоростта на звука.
След отказа от морално остарелият ЗРК Lark, разработван от 1944 г., ВМФ на САЩ в рамките на програмата „Bumblebee“ разработва редица нови видове управляемо зенитно оръжие, пръв от които става ЗРК със среден радиус на действие RIM-2 Terrier.
Макар че инженерите считат, че за базирането на ракетите са нужни специализирани кораби, ВМФ на САЩ решава първоначално да се ограничи с преустройството на вече налични единици. Причината за това е основно икономическа, флота на САЩ след войната е най-големият и най-силния в света, и Конгреса отказва да финансира построяването на нови големи единици като в същото време болшинството от наличните са спуснати от стапела съвесем скоро. В резултат на това, е решено да се използват за преправяне наличните в добро техническо състояние многобройни тежки крайцери от типа „Балтимор“, много от които са поставени в резерва веднага след войната. [2]
Модернизация редактиране
Първите кораби, на които са поставени ЗРК „Териер“, са тежките крайцеи от типа „Балтимор“ – CA-69 „Бостън“ и CA-70 „Канбера“. След преоборудването те получават номерата CAG-1 и CAG-2 и стават първите в света ракетни крайцери.
И двата кораба са извадени от резерва и поставени за модернизация през 1952 г. Първоначалният проект предвижда пълна промяна на корабите с демонтаж на цялата артилерия на главния калибър, но с цел снижаване на техническия риск е решено да се ограничат със замяната само на кърмовото въоръжение.
В хода на модернизацията, кърмовата кула на 203 mm оръдия, включая бронираните барбети, а също сдвоената кърмова 127 mm/38 артустановка са демонтирани. На тяхно място инженерите от ВМФ на САЩ монтират две двубалочни пускови установки Mk-4 за ЗРК „Териер“.
Пред пусковите установки, на надстройката на кораба, са монтирани на конични тръбни опори два радара за насочване на ракетите. На CAG-1 това са Mark 25 Mod 7, на CAG-2 вместо тях стоят по-новите SPQ-5. Наведението на ракетите се основава на принципа „оседлан лъч“, т.е. ракетата се движи към разчетната точка на прихващане по линия, описвана от въртящ се тесен лъч на радара. В резултат на това, крайцера може едновременно да обстрелва не повече от две цели. Монтажа на двете пускови установки е обусловен главно с желанието да се повиши скорострелността (всяка установка се презарежда за 30 секунди, поставянето на две позволява да се намали промеждутъка между залповете до 15 секунди), и да се подсигури възможност да се стреля с двуракетни залпове.
На решетчатата фокмачта е поставен радара за наблюдение AN/SPS-8, а на новата монолитна гротмачта – радара за целеуказание CXRX в полусферичен кълпак. За времето на кариерата, радарното оборудване на двата кораба нееднократно е преустройвано.
Носовата част на корабите с нейните 203-милиметрови и 127 mm/38 артустановки остава практически неизменна. Само са проведени тези преправки, които са необходими за разполагането на електронното оборудване на зенитно-ракетния комплекс.
Като допълнително въоръжение на корабите са монтирани допълнително 6 сдвоени 76 mm/50 зенитни автоматични оръдия.
Служба редактиране
| Име | Номер на борда | Корабостроителница | Поръчан | Заложен | Спуснат | В строй | Списан |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Boston | CA-69 CAG-1 CA-69 |
Bethlehem Steel, Quincy N.Y. Shipbuilding, Camden |
01.07.1940 04.12.1951 |
30.06.1941 | 26.08.1942 | 30.06.1943 01.11.1955 05.1968 |
12.03.1946 05.05.1970 |
| Canberra | CA-70 CAG-2 CA-70 |
Bethlehem Steel, Quincy N.Y. Shipbuilding, Camden |
01.07.1940 28 януари 1952 |
03.09.1941 | 19.04.1943 | 14.10.1943 01.06.1956 01.05.1968 |
07.03.1947 02.02.1970 |
Первата част за всеки кораб са данни от живота като тежък крайцер.
Втората част като преоборудван в ракетен крайцер.
Третата част – рекласификация в тежък крайцер. Рекласификацията не е съпроводена с модернизация и изваждането на кораба от състава на флота.
Кариера редактиране
Двата кораба влизат в строй в периода 1955 – 1956 г. Първоначално, те основно се разглеждат като експериментални единици. „Бостън“ провежда по-голямата част от своята кариера в състава на Средиземноморския Флот. „Канбера“ извършва през 1960 г. околосветско плаване с цел демонстрация на техническите възможности на ВМФ на САЩ на широката публика в съюзните им страни.
Двата кораба участват във Виетнамската Война. Поради това, че техните зенитни комплекси вече се смятат за остарели, корабите основно са привличани към задачи за артилерийска поддръжка на войските със своите 203-милиметрови и 127/38 mm артустановки. През май 1968 г. и двата кораба са переименувани от CAG обратно на CA, т.е. тежки крайцери (макар тяхното зенитно въоръжение да не е демонтирано). Двата са извадени в резерва през 1970 г., и списани за скрап към 1978 г.
Източници редактиране
- ↑ Тук и нататък тактико-техническите характеристики са по книгата James Charles Fahey. The ships and aircraft of the United States fleet, 1958. 7th ed. 1980, 71 с. ISBN 0870216465, 9780870216466.
- ↑ Целия материал в дадения раздел, освен абзаците, където източника е специално указан е взет от книгата Philip Sims, Michael Bosworth, Chris Cable, Howard Fireman. Historical Review of Cruiser Characteristics, Roles and Missions. SFAC Report Number 9030-04-C1. 2005.
Литература редактиране
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., 2007. ISBN 5-69919-130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
- MARK STILLE. US HEAVY CRUISERS 1943 – 75. Oxford, 2014, 48 с. ISBN 978-1-78200-632-9.
- Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. Annapolis, Maryland, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
- Каторин Ю. Ф. Крейсеры. СПб., 2008, 172 с. ISBN 978-5-8172-0134-5.
Външни препратки редактиране
- BALTIMORE heavy cruisers (1943 – 1946) ((en))
- Тяжёлые крейсера типа „Балтимор“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Ракетни крайцери тип „Бостън“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Бостон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |