Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1981 е третото издание на Рали Дакар, носещо името и на основния спонсор - френското списание Пари Мач.

Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981
Старт1 януари 1980
Град Париж
Финал20 януари 1981
Град Дакар
Етапи12
Дължина общокм
Дължина сп. отсечки3685 км
ДържавиФранция, Алжир, Мали,
Горна Волта, Кот д'Ивоар,
Сенегал
Участници коли170
Участници мотори106
Участници камиони15
Победител коли Рене Меже
Победител мотори Убер Ориол
Победител камиони Адриан Вилет
Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981 в Общомедия

Обща информация редактиране

Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1980 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д'Ивоар и Сенегал. Участват общо 291 екипа (170 автомобила, 106 мотоциклета и 15 камиона), а до финала стигат едва 90 (60 автомобила, 28 мотоциклета и 3 камиона). Състезанието печелят французите Рене Меже (автомобили), Убер Ориол (мотоциклети) и Адриан Вилет (камиони). Сред най-интересните участници през това издание е Тиери дьо Монкорже, който участва с Ролс-Ройс, спонсориран от модния дизайнер Кристиан Диор. Превръщането на луксозния автомобил в такъв, който може да се справи с пясъчни дюни и черни пътища отнема 2000 часа и включва намаляване на теглото, монтиране на ролбарове, нови кормилна уредба и скоростна кутия, двойно предаване, смяна на мястото на двигателя и др. При камионите няма отделно класиране, а общо с автомобилите.

Инциденти редактиране

Рали Дакар взима първите си жертви, които не са състезатели. На 6 януари недалеч от Ин Салах в Алжир един от поддържащите автомобили Фиат Компаньола излиза от пътя и се преобръща няколко пъти. В него загиват италианският журналист от списание Мотоспринт Джузепе Де Томазо, както и двама члена от отбора на Ивеко - механикът Франко Друета и търговският агент Андреа Каризи. Не е ясно кой от тримата е шофирал автомобила.[2]

Етапи редактиране

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
- 31 декември   Париж   Оливе 0
П 1 януари   Оливе
  Оливе
  Оливе
  Ним
5
0
П 2 януари   Ним
  Сет
  Сет
  Сет
0
7,5
- 3 януари Транспорт през Средиземно море: Сет - Алжир
1 4 януари   Алжир   Мудж Бара 320 0 320
2 5 януари   Мудж Бара   Катре Шеман 911 38 949
3 6 януари   Катре Шеман   Тит 40 565 605
4 7 януари
8 януари
  Тит
  Тимиауин
  Тимиауин
  Гао
0
740
540
0
1208
- 9 януари Почивен ден в Гао
5 10 януари   Гао   Тимбукту 0 412 412
6 11 януари   Тимбукту   Нионо 0 570 570
7 12 януари   Нионо
  Киутала
  Сикасо
  Колоко
  Киутала
  Сикасо
  Колоко
  Бобо-Диуласо
0
0
0
0
0
130
0
123
1080
8 13 януари   Бобо-Диуласо   Буна 828 0 828
9 14 януари   Буна
  Феркеседугу
  Феркеседугу
  Кортого
0
60
320
0
380
10 15 януари   Кортого
  Тингрела
  Тингрела
  Колокани
0
585
210
0
795
- 16 януари Почивен ден в Колокани
11 17 януари   Колокани   Ниоро 0 297 297
12 18 януари
19 януари
20 януари
  Ниоро
  Бакел
  Луга
  Бакел
  Луга
  Дакар
0
360
96
325
142
0

Победители по етапи редактиране

  Автомобили   Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
П Пролог 1   Жан-Пиер Руже
  Жан-Пол Идро
  Рено   Мишел Мерел   Ямаха
П Пролог 2   Жан-Клод Бриаван
  Андре Делиер
  Лада   Жерар Пено   Ямаха
2 Мудж Бара – Месаад   Жан-Пол Люк
  Филип Алесандрини
  Ситроен   Бернар Рижони   Хонда
3 Катре Шеман – Ин Екер   Клод Марьо
  Бернар Марьо
  Рено   Убер Ориол   БМВ
4 Тит – Тимиауин   Клод Марьо
  Бернар Марьо
  Рено   Жил Дешьол   Хонда
5 Гао – Тимбукту   Рене Меже
  Бернар Жиру
  Рейндж Роувър   Убер Ориол   БМВ
6 Тимбукту – Нионо   Рене Меже
  Бернар Жиру
  Рейндж Роувър   Убер Ориол   БМВ
7 Нионо – Бобо-Диуласо   Патрик Занироли
  Доминик Лемайн
  Рейндж Роувър   Серж Баку   Ямаха
9 Буна – Феркеседугу   Джаки Икс
  Клод Брасьор
  Ситроен   Серж Баку   Ямаха
10 Кортого – Тингрела   Жан-Клод Бриаван
  Андре Делиер
  Лада   Мишел Мерел   Ямаха
11 Колокани – Ниоро   Рене Меже
  Бернар Жиру
  Рейндж Роувър   Филип Васар   Хонда
12 Ниоро – Бакел   Ерве Котел
  Клод Корбета
  Бъги Котел   Филип Васар   Хонда
Бакел – Луга   Жан-Клод Бриаван
  Андре Делиер
  Лада   Серж Баку   Ямаха

Крайно класиране редактиране

  Автомобили
Място Състезател Марка
1   Рене Меже
  Бернар Жиру
  Рейндж Роувър
2   Ерве Котел
  Клод Корбета
  Бъги Котел
3   Жан-Клод Бриаван
  Андре Делиер
  Лада
4   Жан-Пиер Симон
  Буланже
  Рейндж Роувър
5   Брюно Гроан
  Лоран Ногрет
  Мерцедес
6   Патрик Занироли
  Доминик Лемайн
  Рейндж Роувър
7   Жак Делефортри
  Пиер Делефортри
  Тойота
8   Иван Лахайе
  Пиер Кокан
  Ален Жерминк
  Тойота
9   Кристиан Барюел
  Денис Серу
  Мерцедес
10   Филип Симонан
  Андру Короткевич
  Мерцедес
  Мотори
Място Състезател Марка
1   Убер Ориол   БМВ
2   Серж Баку   Ямаха
3   Мишел Мерел   Ямаха
4   Жан-Клод Мореле - „Фенуил“   БМВ
5   Жил Франкрю   КТМ
6   Ален Паду   Хонда
7   Бернар Неме   БМВ
8   Филип Васар   Хонда
9   Кристиан Бекерс   Ямаха
10   Кристине Мартен   Хонда
  Камиони
Място Състезател Марка
18   Адриан Вилет
  Анри Габриел
  Ален Воалеро
  АЛМ-АКМАТ
34   Жак Брий
  Жан Салу
  Густав Пьо
  Форд
42   Жорж Гроан
  ЖТиери дьо Солио
  Брюно Малфериол
  Мерцедес

Източници редактиране