Рамсарски места

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара. В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24.01.1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерския съвет на 18.11.1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10.07.1992 г. В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.

Влажни зони с международно значение (Рамсарски места):

№	Наименование	Площ, ха	Статут по ЗЗТ	Статут по ЗБР	План за управление	От
1.	Атанасовско езеро	1 995,06	Северната част на езерото е ЗТ – поддържан резерват „Атанасовско езеро”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	В процедура по утвърждаване	1984
2.	Комплекс Беленски острови Трансгранична влажна зона с Република Румъния „Комплекс Беленски острови – Сухая”	18 330,3	Природен парк „Персина”; в комплекса попадат и два резервата – островите „Милка” и „Китка”, поддържан резерват „Персински блата” и защитена местност „Персин-изток”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Действащ	2002
3.	Дуранкулашко езеро	1 370,77	Защитена местност „Дуранкулашко езеро”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Необходима е  актуализация	1984
4.	Остров Ибиша Трансгранична влажна зона с Република Румъния „Остров Ибиша – Бистрет”	3 364,7	Част от територията на острова е поддържан резерват „Ибиша”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Действащ	2002
5.	Местността Пода	306,63	Защитена местност „Пода”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Необходима е  актуализация	2002
6.	Поморийско езеро	921,5	Защитена местност „Поморийско езеро”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Няма, предстои разработване	2002
7.	Комплекс „Ропотамо”	3 384,64	Резерват „Ропотамо”, защитени местности	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	В процедура по утвърждаване	1975
8.	Шабленско езеро	417,93	Защитена местност „Шабленско езеро”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Необходима е  актуализация	1996
9.	Сребърна Трансгранична влажна зона с Република Румъния „Сребърна – Йезерул Калараш”	1 464	Поддържан резерват „Сребърна”, защитена местност „Пеликаните”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Действащ	1975
10.	Езеро Вая	2 900	Част от езерото е защитена местност „Вая”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Няма, предстои разработване	2002
11.	Карстов комплекс „Драгоманско блато”	14 940,97	Част от комплекса е защитена местност „Алдомировско блато”	Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви	Няма, предстои разработване	2012

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

Гърция

В Гърция има 10 рамсарски места.

Име	Местно име	Площ (km2)
Амбракийски залив	Αμβρακικός κόλπος	236,49
Бутковско езеро	Λίμνη Κερκίνη	109,96
Делта на Вардар-Колудей-Бистрица	Δέλτα ποταμών Αξιού – Λουδία – Αλιάκμονα	118,08
Делта на Марица	Δέλτα Έβρου	92,67
Лагуна Котихи и Строфилийска гора	Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς	63,02
Малко Преспанско езеро	Λίμνη Μικρή Πρέσπα	50,78
Буругьол и Анагьол	Λίμνη Βιστωνίδα, Λίμνη Μητρικού	243,96
Бешичко езеро и Лъгадинско езеро	Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια	163,88
Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико	Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου – Αιτωλικού	33,87
Делта на Места	Δέλτα Νέστου	219,30

Северна Македония

В Северна Македония има 2 рамсарски места

Име	Име	Площ (km2)
Дойранско езеро	Дојранско Езеро	26,96
Преспанско езеро	Преспанско Езеро	189,2

Литература

• Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 – 31