Ранг във ветроходния военноморски флот
Ранг във ветроходния флот редактиране
Ранг (от на английски: rank – ранг, разряд, степен) – разряд, клас на ветроходен боен кораб, определян в зависимост от страната и епохата, на основа на неговите размери: неговата водоизместимост, дължина и ширина, или неговата съвкупна бойна мощ (носеното от него въоръжение), или численост на екипажа. В английския флот 17 век−19 век за военните кораби се употребява и термина на английски: rate, близък по смисъл до rank и определяем по номиналния брой на оръдията. Ранга в неговия класически вид се определя както като боеспособност на кораба, така и като изискванията за неговото снабдяване и окомплектоване.
Системата за деление на военните кораби на рангове започва сравнително късно – в началото на 17 век. Това се обяснява с това, че необходимостта от ранжиране (т.е. разделението на рангове) на военните кораби преди това няма – държавните, регулярни флотове са малки, а често такива изобщо няма. Както и армиите, те се събират по средневековният принцип на васалното опълчение: в случай на война всеки васал на краля (а в републиките, например генуезката, всеки род) са задължени да предоставят и да снабдят определен брой кораби. Събраният на такъв принцип флот е доста разностранен – делил се на отряди по землячество, и недълговечен – често само за една кампания.
Останките на този принцип съществуват до средата на 17 век. Например, те са ясно проследими и при двете страни от Армадата: испанския флот има андалузска, баскска, галисийска, кастилска, неаполитанска, португалска ескадри, и други по-малки. Английският се състои както от кралски кораби, така и от отряди на „частни“ капитани: Дрейк, Хокинс и др., събрани от тях и верни лично на тях[1]. 60 години по-късно, същите признаци се наблюдават при двете страни на Англо-Холандските войни. За пример – Дувърското сражение.
Необходимостта от класификацията на корабите по единен принцип се появява с ръста на регулярния флота, и тече паралелно на централизацията на държавната власт като цяло. През 17 век това означава преди всичко кралската власт. Не е странно, че възникнването на стройна система в Англия се отнася към 1677 г. – епохата на реставрацията на Стюартите. По същата тази причина Франция, макар и да въвежда ранговете по-късно, копира Англия, но има по-голямо еднообразие в класификацията при Колбер.
Ранг като флотско военно звание редактиране
Както корабите, така и ранга на флотските офицери се явява пряко следствие от ръста на кадрите в регулярния флот, и държавните служители въобще. Класификация в званията е необходима за установяване на съподчинеността, така и за определяне размера на заплатите. Характерно е, че в това си значение думата на английски: rank е еквивалентна на думата „звание“.
Освен това така започват и опитите за унифициране на званията във всички служби – армия, флот и граждански власти. Най-успешно с унификацията се справят страните, където не само централизацията е силна, но и няма големи традиции, които пречат на реформите. Пример за това е Табела за ранговете в Русия.
Има (и продължават и до днес) опити за се направи съответствие на ранга на офицера и ранга на доверения му за командване кораб. Но строго съответствие на практика няма в нито една страна.
Ранговата система през 17 век редактиране
Английски флот редактиране
Първите писмени свидетелства класификация в кралския флот се отнасят към 1604 г. Около 1610 г. за ранговете вместо словосъчетания започват да се употребяват номера.
През 1677 г. секретаря на Адмиралтейството Самюъл Пийпс, предлага „единна, пълна и неизменна“ класификация по рангове, която полага началото на система, използвана до 1817 г.
Френски флот редактиране
Франция, въвеждайки при себе си системата на ранговете, се старае да се придържа към по-строги правила и да ограничива разнообразието в типовете кораби. За това способства напълно централизираното ръководство на флота.
В употреба е обозначаване на корабите не толкова по ранг, колкото по броя на батарейните палуби или оръдията: на френски: Vaisseau de 3 ponts; vaisseau de 90 canons. Обозначения от типа на френски: Vaisseau de 1er rang се срещат по-рядко.
Френския флот от онова време на равни начала съперничи с английския, а индивидуално при френските кораби има тенденция да бъдат по-големи и по-мощни от съответстващите им английски. Характерен за флота е 70 оръдейният двудечен кораб, докато в Англия болшинството е съставено от 64 оръдейни.
Холандски флот редактиране
Холандците през 17 век построяват многочислен и силен флот, включително и такива кораби, като тридечния 80 оръдеен De Zeven Provincien. Но флота на републиката страда от недостатъчно единна организация, и като следствие, единна система на ранговете.
По същество, това не е един, а пет съединени флота, построени в различните провинции от няколко адмиралтейства. Освен това техният състав и снабдяване се управлява по парламентарен начин – с дебати, с неизбежното забавяне и фракционни борби. В резултат на това единствения способ за класификация на корабите – по броя оръдия – допуска значителни колебания в конструкцията, размерите, екипажите и бойните качества въобще.
Основата на линията на баталията е съставена от кораби с 50 – 66 оръдия, сред които има значителни разлики. Флагманите обикновено имат по 80 оръдия, и достигат до 106, но сведенията за тях често се различават.
Развитие на ранговата система през 18 век редактиране
Английска рангова класификация (край на 17 до 19 век)[2] редактиране
(Според броя оръдия)
| Ранг | Тип | 1685 г. | 1697 г. | 1714 г. | 1721 г. | 1760 г. | 1782 г. | 1801 г. |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 ранг | Линеен кораб (ветроход) | 90 – 100 | 94 – 100 | 100 | 100 | 100 | 100 | 100 – 120 |
| 2 ранг | Линеен кораб | 64 – 90 | 90 – 96 | 90 | 90 | 90 | 90 – 98 | 84 – 98 |
| 3 ранг | Линеен кораб | 56 – 70 | 64 – 80 | 70 – 80 | 70 – 80 | 64 – 80 | 64 – 80 | 64 – 82 |
| 4 ранг | Линеен кораб | 38 – 62 | 44 – 64 | 50 – 60 | 50 – 60 | 50 – 60 | 50 – 62 | 50 – 60 |
| 5 ранг | Фрегата | 28 – 38 | 26 – 44 | 30 – 40 | 30 – 40 | 30 – 44 | 30 – 44 | 30 – 44 |
| 6 ранг | Фрегата, „post-ship“ | 4 – 18 | 10 – 24 | 10 – 20 | 20 – 24 | 20 – 30 | 20 – 28 | 20 – 28 |
| Без ранг[3][4] | Шлюп, бриг, шхуна и др. | 4 – 24 | ||||||
Френски флот редактиране
В хода на Седемгодишната война, в битките на 1759 г. флота, създаден при Колбер е практически унищожен. Програмата за спешно строителство от края на 1760-те върви по вече установените норми: определен е броя на корабите от всеки ранг. Предпочтение, както и преди, получават големите двудечни кораби:[5]
| Общо
оръдия |
Батарейни палуби | Гъндек (брой оръдия × калибър, във фунтове)[6] |
Мидълдек | Опердек | Бак/ | Типичен
представител |
Брой кораби |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 110 | 3 | 30 × 36 | 32 × 24 | 32 × 12 | 16 × 8 | Bretagne | 1 |
| 90 | 3 | 30 × 36 | 32 × 24 | 28 × 12 | Ville de Paris
(до преустройството му) |
1 | |
| 80 | 2 | 30 × 36 | 32 × 24 | 18 × 8 | Languedoc,
Couronne |
3 | |
| 80 | 2 | 30 × 36 | 32 × 18 | 18 × 8 | Duc de Bourgogne | 2 | |
| 74 | 2 | 28 × 36 | 30 × 18 | 16 × 8 | стандартен | 26 | |
| 64 | 2 | 26 × 24 | 28 × 12 | 10 × 8 | стандартен | 20 | |
| 50[7] | 2 | 24 × 18 | 26 × 12 | стандартен[8] | 6 |
По-голямата част на 18 век Франция не държи на тридечните, и типичния френски кораб е големият двудеков, преди всичко 80 оръдеен. Такъв е и флагмана на д’Естен Languedoc, с толкова внушителни размери, че много от съвременниците му го смятат за 90 оръдеен.
Планираната след 1775 г. обширна програма не се осъществява, и едва 11 линейни кораба (от тях девет 64 оръдейни) попълват флота до влизането на Франция в Американската революционна война.
Холандски флот редактиране
От времената на своя зенит в предходното столетие, холандският флот се съкращава до определено второкласен, отразявайки по този начин и упадъка на самата Холандия. Неговият сумарен тонаж през 1780 г. съставлява 70 000 тона, срещу 196 000 t на испанския, 271 000 t на френския и 372 000 t на английския флотове.[9]
Още по-лошо, той вече не е линеен в пълния смисъл на думата, имайки само 3 кораба, способни да се сражават в линия против първокласен противник. Даже няма никакви кораби, еквивалентни на 1 − 2 ранг. Типичен е малкият 64 оръдеен, който даже в сравнение с номинално равните нему кораби на другите флотове, има минимални размери.
Препратките към характерните за Холандия малки дълбочини, уж изискващи по-малко газене, не издържат на критиките: още през 17 век тя строи тредечни кораби, на равно съперничащи си с всеки.[10]
| Общо
оръдия |
Батарейни
палуби |
Гъндек (брой оръдия × калибър, във фунтове) |
Мидълдек | Опердек | Бак/
шканци |
Брой кораби |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 74 | 2 | 28 × 36 | 30 × 24 | 16 × 8 | 1 | |
| 72 | 2 | 28 × 24 | 30 × 24 | 14 × 8 | 2 | |
| 68 | 2 | 28 × 24 | 28 × 24 | 12 × 6 | 4 | |
| 60/64 | 2 | 26/28 × 24(18) | 28 × 12 | 8 × 6 | 5 | |
| 52 | 2 | 24 × 18 | 22 × 12 | 6 × 6 | 14 | |
| 44 | 2 | 20 × 18 | 22 × 12 | 2 × 6 | 6 | |
| 40[11] | 1 | 24 × 18 | 16 × 6 | 1 | ||
| 36[11] | 1 | 22/24 × 12 | 12/14 × 6 | 15 | ||
| 20/24[12] | 1 | 12/14 × 12 | 6/8 × 6 | 18 |
Както е видно от таблицата, само единственият 74 оръдеен кораб носи 36 фунтови оръдия на долната си батарея. Останалите се ограничиват до 24 фунтови, а някои имат само 18 фунтови. По същество холандският флот се превръща в сила, годна за защита на търговията, но не за борба с флота на противника.
В периода на Батавската република, т.е. фактическата загуба на независимост, Наполеон използв холандските корабостроителници и техните запаси за строителството на големи линейни кораби, включително и 110 оръдейни. Но те вече попълват френският флот.[13]
Испански флот редактиране
Испанският флот през 18 век има повече от всички останали тридекови кораби (112 оръдейни), макара да е едва на трето място в света по големина.
А най-знаменит е уникалният Santisima Trinidad, станал след поставянето на шкафута на допълнителни 8 фунтови оръдия номинално 4 дечен 128 оръдеен кораб. Но при това той изостава, по размери и особено по тегло на бордовия залп, на построените по-късно френски тридечни кораби, начело с Commerce de Marseille.
Реалният брой на поставените оръдия, за разлика от регламентния номинален, се променя в зависимост от наличните ресурси към момента на въоръжаването. Остарялата бюрократична система постоянно изпитва трудности със снабдяването и комплектацията на флота.
| Общо
оръдия |
Батарейни
палуби |
Гъндек
(калибър |
Мидълдек | Опердек | Бак/
шканци |
Типичен
кораб |
Брой кораби |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 120 | 3 | 36 | 26 | 18 | 8 | Santisima Trinidad (до преустройството) |
1 |
| 112 | 3 | 36 | 26 | 12 | 8 | Purisíma Concepcion |
3−4 |
| 94 | 3 | 36 | 18 | 8 | Gibraltar | 3 | |
| 76/80 | 2 | 36 | 18 | 8 | Fenix
(San Alejandro)[15] |
7 | |
| 70/78 | 2 | 26 | 18 | 8 | стандартен | 34 | |
| 58/68 | 2 | 26 | 12 | 8 или 6 | стандартен | 11 | |
| 50 | 2 | 18 | 8 | 6 | стандартен | 2 | |
| 40[11] | 1 | 12 | 6 | Hermione | 1 | ||
| 34[11] | 1 | 12/8 | 6 | - | 21 | ||
| 20/24[16] | 1 | 8/9 | - | 12 |
Испанският флот, едновременно с борбата за господството по море (винаги в ролята на догонващ), има и още една, едва ли не по-важна задача – защитата на „сребърните флотове“ от Новият свят. Освен това в Средиземно море се запазват немалко шебеки, фелуки, и оцелелите галери.
Общи характеристики на испанските кораби са недовъоръженост, големи размери и здрав корпус добра постройка. По съотношение калибър на оръдията / водоизместимост те изостават от подобните им кораби на другите страни. Болшинството двудечни носят на гъндека 26 фунтови оръдия. Някои от фрегатите са въръжени само с 9 фунтови оръдия.
Едновременно с това испанските корабостроителници (в колониите) се славят с това, че не жалят за корабите им най-добрите породи тропични дървета, и в резултат на това те са много дълговечни и здрави. За най-добър е смятан арсенала в Хавана.
Вижте също редактиране
- Ранг на кораб
- Рейтинг (оръдеен)
- Кораб 1 ранг
- Кораб 2 ранг
- Кораб 3 ранг
- 74 оръдеен линеен кораб
- 80 оръдеен линеен кораб (двудеков)
- Постановление от 1745 г.
- Списък на ветроходните линейни кораби на Английския флот
- Списък на ветроходните линейни кораби Френския флот
- Списък на ветроходните линейни кораби Холандския флот
- Списък на ветроходните линейни кораби Шведския флот
- Списък на ветроходните линейни кораби Руския Императорски флот
Източници редактиране
- ↑ The Armada campaign, 1588. By Angus Konstam. Osprey, 2001. ISBN 978-1-84176-192-3
- ↑ British Rating Systems
- ↑ The Trafalgar Campaign: 1803 – 1805. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, pp. 8 – 11, 122 – 123.
- ↑ Fleet Battle and Blockade: French Revolutionary Wars 1793 – 1796. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, pp.113 – 115.
- ↑ The French Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.82 – 83. ISBN 1-55750-623-X
- ↑ Френския фунт (на френски: livre) съответства на 1,12 от английския
- ↑ От тях 1 или 2 са преустроени на 56 оръдейни
- ↑ 1 или 2 имат 24 фунтови оръдия
- ↑ а б The Dutch Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.162 – 163.
- ↑ Nelson Against Napoleon: From the Nile to Copenhagen, 1798 – 1801. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, London, 1997, p.158 – 159.
- ↑ а б в г Фрегата
- ↑ Шлюп или малък крайцер
- ↑ Woodman, Richard. Foundation of Seapower: Trade and Finance, in: The Victory of Seapower. Winning the Napoleonic War 1806 – 1814. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1998. p. 14 – 17. ISBN ISBN 1-86176-038-8
- ↑ The Spanish Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.144 – 145.
- ↑ Испанските кораби често имат по две имена: „държавно (по списък)“ и „кръстно“
- ↑ Корвета
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ранг в парусном военно-морском флоте“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |