Раул Дюфи
Раул Дюфи (на френски: Raoul Dufy) е френски художник, представител на фовизма.[1]
| Раул Дюфи Raoul Dufy | |
| френски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Форкалкие, Франция |
| Погребан | Ница, Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Направление | Фовизъм |
| Раул Дюфи в Общомедия | |
Биография редактиране
Раул Дюфи е роден на 3 юни 1877 г. в Хавър, Нормандия. Посещава първоначално вечерен курс в училището за изкуства в родния си град, след това печели стипендия в „Школата за изящни изкуства в Париж“ (на френски: École des Beaux-Arts). След това печели стипендия като ученик на Леон Бона. Под влияние на Анри Матис се обръща към фовизма. По-късно е повлиян от изкуството на Пол Сезан. В началните години на своята кариера той не може да се издържа от картините си, като се занимава допълнително с керамика, дърворезба и гоблени. В средата на 20-те години Дюфи рисува серия от морски картини на северното крайбрежие на Франция, към които принадлежи и „Régates à Sainte-Adresse“ (масло, 60,8 × 73,5 cm, 1924)[2]. В средата на 20-те години и към 1937 г. променя стила си към по-скоро елегантно изкуство и получава признание. За Парижкото изложение през 1937 г. изрисува в павилиона на светлината и електричеството, La Fée Electricité (Феята „Електричество“), най-голямата за това време картина в света от 620 m²; след 1964 г. тя е част от Музея за модерно изкуство в Париж (Musée d’Art Moderne de Paris).
През 1937 г. творчеството на Дюфи попада под ударите на акцията на нацистите срещу така нареченото от тях дегенеративно изкуство. При тази акция е унищожена неговата картина Морска битка.[3]
През 1952 г. Дюфи представя Франция на XXVI Венецианско биенале, при което получава Gran Premi (Голяма награда).[4]
Дюфи умира на 23 март 1953 г. във Форкалкие.
Източници редактиране
- ↑ Raoul Dufy, whoswho.de.
- ↑ https://www.lostart.de/de/suche?term=Dufy%2C%20Raoul&filter
- ↑ Списък на картини, санкционирани като дегенеративно изкуство, The Art Newspaper, May 1, 1997.
- ↑ Enzo Di Martino, The History of the Venice Biennale 1895–2005, Venice: Papiro Arte, 2005. ISBN 978-88-901104-4-3.