Рашо Георгиев
Рашо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор, команидр на 13-а рота от 6-и пехотен търновски полк през Сръбско-българската война (1885), командир на 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
| Рашо Георгиев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1917 |
| Род войски | Пехота |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1939 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Рашо Георгиев е роден на 15 юли 1863 г. в Търново, Османска империя. През 1880 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва завършва в 4-ти випуск и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в Раховска №12 пеша дружина. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в която командва 13-а рота от 6-и пехотен търновски полк.[1] На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, през 1899 в чин майор, през 1904 г. в чин подполковник. Служи в 17-и пехотен доростолски полк. На 4 януари 1908 подполковник Рашо Георгиев е назначен за командир на 13-и пехотен рилски полк, на която длъжност е до 24 март 1909[2], като на 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. През 1910 г. поема командването на 34-ти пехотен троянски полк.
Полковник Рашо Георгиев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) в които командва 34-ти пехотен троянски полк, като е на тази длъжност до 1914 година.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия през войната“ е награден с Орден „Св. Александър“, III степен с мечове в средата[3]. През 1917 г. е уволнен от служба. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.
Генерал-майор Рашо Георгиев умира през 1939 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[4][5]
Семейство редактиране
Рашо Георгиев е по-голям брат на генерал-майор Михаил Георгиев.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (30 август 1883)
- Поручик (24 март 1886)
- Капитан (1888)
- Майор (1899)
- Подполковник (1904)
- Полковник (15 октомври 1908)
- Генерал-майор (23 октомври 1918)
Награди редактиране
- Орден „Св. Александър“, III степен с мечове в средата (1917)
Образование редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985. с. 149.
- ↑ Димитров, Тодор. Железният полк – тринадесети пехотен рилски (1886 – 1945 г.). Кюстендил, Регионален исторически музей – Кюстендил, 2009. ISBN 978-954-8191-1703. с. 31.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 119 – 120
- ↑ Генчева, Цветана, Драганова, Тодорка, Димитров, Йордан. Бележити търновци. София, БЗНС, 1985. с. 322.
- ↑ София помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 31
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.