Рен льо Шато (на френски: Rennes-le-Château; на окситански: Rènnas del Castèl) е малко село във Франция, регион Лангедок-Русийон. Става известно главно с откритите през 1885 от свещеника Беранже Сониер свитъци в местната църква. Според конспиративни теории те съдържали ценна тайна, от която Сониер забогатял. Легендата започва да се разпространява през 1940-те от местен ресторантьор, който искал да привлече клиенти в селото.[1] Тя бързо донесла слава не само на селището, но и на цяла Франция и се появили слухове, че Сониер е открил документи на тайно братство, наречено Орден на Сион, натоварено със задачата да пази потомството на Иисус Христос. По-късно, през 1975, от парижката Национална библиотека са извадени Les Dossiers Secrets (в превод: Тайните досиета), където е описан същият този Орден на Сион. Най-известните книги на тази тематика са Светата кръв и Светия граал на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн и Шифърът на Леонардо на Дан Браун.

Рен льо Шато
France
— Село —
      
Герб
Страна Франция
РегионЛангедок-Русийон
ДепартаментОд
Площ14,68 km²
Надм. височина435 m
Население111 души (1999)
7,56 души/km²
КметАлександр Пенко
Пощенски код11190
Официален сайтwww.rennes-le-chateau.fr
Рен льо Шато в Общомедия

История редактиране

Селище в земите на Рен льо Шато съществува още от древността, а по-късно е римска колония. През 6 и 7 век тук има вестготско селище, по-късно завзето от франкския крал Кловис I и е включено в Септимания. Твърдението, че тук е била вестготската столица обаче е лъжа, столица в действителност е била Нарбона. Това твърдение било публикувано в книгата на ресторантьора Ноел Корбю Историята на Рен льо Шато (на френски: L'histoire de Rennes-le-Château), издадена през 1962.[2][3]

Близо до селото има средновековен замък датиран от 1002.[4] Той бил напълно разрушен през 17 и 18 век. Според някои автори Рен льо Шато е важно място по времето на Карл Велики, но историците отхвърлят тази теза, тъй като не са открити доказателства за нея. Според археологическите разкопки тук е имало само малко селище с не повече от 300 души население.

Някои замъци в околността са играли важна роля в битката между католиците и катарите в началото на 13 век. Други са охранявали границата с Испания. Цели общности от региона са избити по време на борбата на католиците с катарските еретици по време на Албигойския кръстоносен поход и отново при борбата на протестантите за религиозна свобода по време на Френската революция.

Църквата на Мария Магдалена редактиране

Сегашна слава редактиране

Историята за Сониер редактиране

Източникът на благосъстоянието на Сониер редактиране

Източници редактиране

  1. Jean-Jacques Bedu, Rennes-Le-Château: Autopsie d'un mythe (Ed. Loubatières; 31120 Portet-sur-Garonne; 1990; recently reprinted in 2003.)
  2. Bill Putnam & John Edwin Wood, The Treasure of Rennes-le-Château, a Mystery Solved, page 88, new revised paperback edition 2005 ISBN 0-7509-4216-9
  3. Jean Fourié, Rennes-le-Château: L’Histoire de Rennes-le-Château antérieure à 1789, Notes Historiques, Editions Jean Bardou, Esperaza, 1984.
  4. Abbé Sabarthès, Dictionnaire topographique du Département de l'Aude, comprenant les noms de lieux anciens et modernes (1912).

Външни препратки редактиране