Рехиар (на латински: Rechiar; Reciarius, Rechiarius; † декември 456 г.) e крал на свевите през 448 – 456 г. в испанска Галиция.

Рехиар
крал на свевите
Статуя от 18 век в Мадрид
Статуя от 18 век в Мадрид
Роден
около 415 г.
Починал
декември 456 г. (41 г.)
Семейство
БащаРечила
Братя/сестриРицимер
Други родниниТеодерих I (баща на съпруга/съпругата)
Торизмунд (брат на съпруга(та))
Теодерих II (брат на съпруга(та))
Ойрих (брат на съпруга(та))
Рехиар в Общомедия

Син е на краля на свевите Речила и съпругата му, която е дъщеря на Валия (крал на вестготите). Брат е на Рицимер, който e magister militum на Западната Римска империя.

Преди да стане крал Рехиар става християнин и остава католик.

През август 448 г. наследява трона от баща си. Поради несъгласието на някои фамилни членове с неговото възкачване на трона, той предприема грабежен поход.[1]

Царството на Рехиар от Kap Finisterre до Алгарв и до Средиземно море през средата на 5 век.

Той се жени 449 г. за арианската вестготска принцеса, дъщеря на Теодерих I, крал на вестготите 418 – 451 г., което води до приемане на арианството от свевите. Тя е внучка на Аларих I и правнучка на Атаулф и Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий I. Сестра е на кралете вестготите Торизмунд (крал 451 – 453), Теодерих II (крал 453 – 466), Ойрих (крал 466 – 484) и на сестра, омъжена за Хунерик (крал на вандалите, † 484).

Той не признава римското право и не назначава римски чиновници в управлението. През февруари 449 г. Рехиар провежда грабежен поход в територията на баските. Не участва в нападенията на Атила в Галия (451 г.), а сключва мир с император Валентиниан III през 452 г. Договорът свършва с убийството на Валентиниан (16 март 455) и той напада в края на 455 г. Hispania Carthaginiensis и граби в провинцията Тараконска Испания.

На 5 октомври 456 г. претърпява голяма загуба в битка при Campus Paramus на рекичката Urbicus (днес Órbico), на 12 мили от Asturica (днес Асторга) от зет си Теодерих II. Рехиар е ранен и се опитва да избяга в Галиция. В Portus Cale (днес Порто в Португалия) е заловен и по нареждане на Теодерих II е екзекутиран през декември 456 г.

Свевите са покорени от вестготите. Тяхната самостоятелност като народ изчезва през 585 г.

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. Хидаций, Chronik 137, Теодор Момзен: Auctores antiquissimi 11: Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (II). Berlin 1894, S. 25 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)