Робер дьо Клари (на френски: Robert de Clari) (ок. 1170 – след 1216) е дребен френски феодал, участник в Четвъртия кръстоносен поход, автор на хроникатаЗавоюването на Константинопол“.

Робер дьо Клари
Robert de Clari
френски хронист
Роден
около 1170 г.
Починал
около 1216 г. (46 г.)
Научна дейност
ОбластИстория
Робер дьо Клари в Общомедия

Биография редактиране

Робер дьо Клари е рицар от Пикардия, васал на Пиер д`Амиен. В документи на абатството „Сен Жил“ в Амиен от 1202 г. са вписани „Жилон дьо Клари и сина му Робер... рицари, васали на Пиер д`Амиен“.

Имението Клари, което до края на ХVIII век е под юрисдикцията на Амиенската епископия, се състои от 6 хектара и 45 ара. Това обяснява факта, че в хрониката си Робер се причислява към бедните рицари.

Роденият около 1170 г. Робер и брат му Алиом заедно със своя сеньор вземат участие в Четвъртия кръстоносен поход. По време на похода рицарят участва в редица събития – отплаването на кръстоносците от Венеция, битката на 17 юли 1203 г., щурма на Константинопол на 12 април 1204 г., коронацията на Балдуин I за латински император.

Дарителският надпис върху един от двата кръста, донесени от Константинопол и дарени от Робер на абатството в Корби, където се съхраняват и до днес, дава указание за времето на завръщането му в родината. На този кръст-реликварий, изработен от кристал, се чете следният текст: „Да знаят всички, които четат този надпис, и вярват непоколебимо, че тези свети реликви, които са запечатани в този съд, са донесени от Константинопол, и са взети от Светия параклис на Буколеон от императорския дворец и че Робер дьо Клари ги донесе по времето, когато граф Бодуен Фландърски беше император.“ Ако се съди по това известие, рицарят е отпътувал от Константинопол преди 14 април 1205 г. когато император Балдуин е пленен в битката при Одрин.

Вероятно Робер е починал след 1216 г., докогато са проследени събитията в хрониката му.

Хрониката „Завоюването на Константинопол“ редактиране

След завръщането си в Пикардия Робер дьо Клари пише хрониката „Завоюването на Константинопол“. Тя е първостепенен извор за историята на Четвъртия кръстоносен поход. Достигнала е до наши дни в един запазен препис от края на ХIII – началото на ХIV век, който се съхранява под № 487 в Кралската библиотека в Копенхаген. Първото известие за хрониката се намира в описа на ръкописите на библиотеката в Копенхаген, изготвен от Йон Ериксен и публикуван през 1786 г. За пръв път хрониката е публикувана през 1868 г. в Париж от граф Риан под заглавието Li estoires de chiaus qui conquisent Constantinoble, de Robert de Clari en Aminois, chevalier.

„Завоюването на Константинопол 1204 г.“ е публикувана за пръв път на български език през 2007 г. от издателство „Агенция Европрес“.

Литература редактиране

  • The Conquest of Constantinople, Herausgeber: Edgar Holmes McNeal Reprint 1996
  • Three Old French Chronicles of the Crusades, Herausgeber: Edward N. Stone, Seattle 1939

Външни препратки редактиране