Робер дьо Клермон (на френски: Robert de Clermont), Роберт Френски (Robert de France; * 1256, † 7 февруари 1317) е френски принц по кръв, граф на Клермон ан Бовези от 1269 г., граф на Шароле (1272 – 1310) (чрез брак), херцог на Бурбон (1287 – 1310) (чрез брак).

Робер дьо Клермон
граф на Клермон ан Бовези, херцог на Бурбон
Управление1269 — 1317 (Клермон)
1287 — 1310 (Бурбон)
1272 — 1310 (Шароле)
НаследилЖана дьо Клермон (Клермон)
Агнес дьо Бурбон-Дампиер (Бурбон)
Беатрис Бургундска (Шароле)
НаследникЛуи I дьо Бурбон (Клермон, Бурбон)
Жан дьо Клермон (Шароле)
Лични данни
Роден
около 1256 г.
Починал
7 февруари 1317 г. (61 г.)
Други титлиграф на Шароле
Семейство
ДинастияБурбони
БащаЛуи IX
МайкаМаргьорит дьо Прованс
БракБеатрис Бургундска-Бурбон
ПотомциЛуи I „Куция“
Бланш
Жан
Мария
Пиер
Маргьорит
Герб
Робер дьо Клермон в Общомедия

Произход редактиране

Той е шести син на краля на Франция Луи IX и на съпругата му Маргьорит дьо Прованс.

Биография редактиране

През 1269 г. получава като апанаж Графство Клермон.

През 1270 г. е сгоден за Мария, виконтеса на Лимож, дъщеря и наследница на виконт Ги IV.

През 1272 г. се жени за Беатрис Бургундска-Бурбон, единствена дъщеря на Жан Бургундски, господар на Бурбон и граф на Шароле.

През май 1279 г. взема участие в рицарски турнир в Париж, посветен на пристигането на Шарл I Анжуйски, принц на Салерно (бъдещ крал на Неапол), по време на който лошо пада от коня и получава сериозна рана на главата. В резултат на получените увреждания губи разсъдъка си.

През 1283 г. Робер е признат за наследник на Херцогство Бурбон, управител на което формално става заедно с жена си след смъртта на нейната майка през 1287 г.

Робер се смята за основател на Династията на Бурбоните – кралска фамилия, чиито членове в продължение на векове управляват като крале на Франция (15891848), крале на Двете Сицилии (17351860), херцози на Парма (17481796 и 18471859), велики херцози на Люксембург (1964–) и испански крале.

Брак и потомство редактиране

 
Роберт и жена му Беатриса

1272 за Беатрис Бургундска-Бурбон (* 1257, † 1310), дъщеря на Жан Бургундски, господар на Бурбон и граф на Шаороле, от която има:

  • Луи I дьо Бурбон „Куция“/„Добрия“ (* 1279, † 1342), първи херцог на Бурбон от 1327 г.
  • Бланш (* 1281, † 1304), ∞ 1303 в Париж за Робер VII Велики († 1325), граф на Оверн и na Булон
  • Жан (* 1283, † 1316), граф на Шароле от 1310 г., ∞ 1309 за Жана Д'Арже († сл. 1334)
  • Мария (* 1285, † 1372, Париж), приореса на Поаси (1333 – 1344)
  • Пиер (* 1287, † сл. 1330), архидякон на Париж (1330)
  • Маргьорит (* 1289, † 1309, Париж), ∞ 1. 1305 за Раймон Беренгер (* ок. 1281, † 1305), граф на Андрия и Пиемонт 2. август или септември 1308 за Жан I дьо Дампиер (* 1267, † 1330), маркграф на Намюр. Тя умира бездетна на 20 г., шест месеца след сватбата. Погребана eв якобинския манастир на ул. „Сен Жак“ в Париж, а надгробният камък на гроба ѝ е направен от известния майстор Жан Пепен дьо Юи през 1326 г. по поръчка на брата на покойния Луи I.

Източници редактиране

  • Louis Carolus-Barré: Les grands tournois de Compiègne et de Senlis en l'honneur de Charles, Prince de Salerne (mai 1279). In: Bulletin de la Société Nationale des Antiquaires de France. 1978/79, ZDB-ID 211520-7, S. 87–100.
  • André Leguai: Bourbon, II. Herrschaft/Herzogtum (Territorialentwicklung), 2. Territorialerweiterung im Hoch- und Spätmittelalter. Lexikon des Mittelalters. Band 2. dtv, München 2002, ISBN 3-423-59057-2, Sp. 503.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Роберт де Клермон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​