Вижте пояснителната страница за други личности с името Робърт Уилсън.

Робърт Антън Уилсън (на английски: Robert Anton Wilson; RAW; роден като Робърт Едуард Уилсън), е американски есеист, романист, психонавт и мистик, философ, футуролог, оптимист, лектор, интернет ентусиаст и либертарианец, автор на много книги, статии, пиеси, стихове и шеги.

Робърт Антън Уилсън
Robert Anton Wilson
РоденРобърт Едуард Уилсън
18 януари 1932 г.
Починал11 януари 2007 г. (74 г.)
Професияписател, психонавт и мистик, философ, футуролог,
Националност САЩ
Активен период1965 – 2007
Политика
Убежденияанархист
Уебсайтwww.rawilson.com
Робърт Антън Уилсън в Общомедия

Той е една от най-крупните фигури на контракултурата на Запад, а също така и един от най-отявлените психеделични пионери. По повод 60-годишнината от изобретяването на ЛСД, с присъщата си хумористична критика на механистично-материалистичното разбиране за света, Уилсън пише: „След първото ЛСД пътешествие кучетата не само изглеждаха по-малко машини отпреди, но същото бе и с буболечките и дърветата, а и самото звездно небе. След моето стотно пътешествие дори аз самият изглеждах по-малко като машина“.[1]

Робърт Уилсън, също известен и като чичо Боб (на английски: Uncle Bob) е опитен изследовател на възможностите за разширение и изменение на съзнанието. Това включва практиката на различни видове медитации, йога, дроги, психотерапии, тълкуване на сънища, магия и други. В книгите си той демонстрира енциклопедични познания на много окултни, езотерични и магични традиции, но въпреки това до самия си край на земята остава агностично настроен. Той е и отявлен противник на всякакъв род догматизъм и често обект на неговите подигравки и атака са юдео-християнството, ислямът, сциентологията и други институционализирани религии. Близък приятел на американския дисидент Тимъти Лири, Уилсън е силно повлиян от радикалните и новаторски идеи на Вилхелм Райх, Филип Дик, Бъкминстър Фулър, Алистър Кроули, Джеймс Джойс, Монти Пайтън и други.

Биография редактиране

Роден е на 18 януари 1932 г. в Бруклин, САЩ. От дете страда от детски паралич. Въпреки че лекарите уверяват родителите му, че Уилсън едва ли ще може някога да ходи, той започва алтернативно лечение по метода на Елизабет Кени. Синдромите на паралича го придружават през целия му земен път, но Уилъсн може да ходи през по-голяма част от живота си.

Уилсън посещава католическо начално училище, откъдето придобива искрена ненавист към католицизма, който той смята за една от най-жестоките идеологии на планетата. След това записва основно техническо училище. Работи като шофьор на линейка, докато следва математика и инженерство в Нюйоркския университет (на английски: NYU). От 1965 до 1971 г. работи като редактор за списание Плейбой. През 1979 г. защитава докторат по психология за алтернативния университет Паидейа в Калифорния. По-късно преработва дисертацията си и я публикува през 1983 г. със заглавието „Въстаналият Прометей“ (издадена на български).[2]

Почти до самия край на земния си път той комуникира с фенове и приятели чрез блога си. Част от последното съобщение, изпратено във виртуалното пространство, осъзнаващ скорошната си смърт, гласи: „Аз оставам бодър и невпечатлен. Гледам напред без догматичен оптимизъм, но без ужас. Обичам Ви всички и моля Ви, поддържайте лазанята летяща".[3]

Умира на 11 януари 2007 г. в Калифорния на 74-годишна възраст.

Библиография редактиране

  • The Sex Magicians (1973)
  • The Illuminatus! Trilogy (1975) (with Robert Shea)
  • The Eye in the Pyramid
  • The Golden Apple
  • Leviathan
  • Schrödinger's Cat Trilogy (1980 – 1981)
  • The Universe Next Door
  • The Trick Top Hat
  • The Homing Pigeons
  • Masks of the Illuminati (1981)
  • The Historical Illuminatus Chronicles
  • The Earth Will Shake (1982)
  • The Widow's Son (1985)
  • Nature's God (1991)
  • Semiotext(e) SF (1989) (съставител, заедно с Руди Ръкър и Питър Антон Уилсън)
  • Cosmic Trigger. The Final Secret of the Illuminati (1977)
  • Down To Earth (1992)
  • My Life After Death (1995)
  • The Illuminati Papers (1980)
  • Right Where You Are Sitting Now (1983)
  • Coincidance (1988)
  • Chaos and Beyond (1994) (editor and primary author)
  • Email to the Universe (2005) (Уилсън предварително анонсира тази книга като „Tail of the Tribe“, но променя заглавието преди излизането на книгата от печат)
  • Wilhelm Reich in Hell (1987)
  • Reality Is What You Can Get Away With: An Illustrated Screenplay (1992)
  • The Walls Came Tumbling Down (1997)
  • Playboy's Book of Forbidden Words (1972)
  • Sex and Drugs: A Journey Beyond Limits (1973)
  • The Book of the Breast (1974)
  • Neuropolitics (1978) (в съавторство с Тимъти Лири и Джордж Купман)
  • The Game of Life (1979) (в съавторство с Тимъти Лири)
  • Prometheus Rising (1983)
  • The New Inquisition (1986)
  • Natural Law, or Don't Put a Rubber on Your Willy (1987)
  • Neuropolitique (1988) (в съавторство с Тимъти Лири и Джордж Купман) (преработена версия на Neuropolitics)
  • Ishtar Rising (1989) (преработена версия на The Book of the Breast)
  • Quantum Psychology (1990)
  • Three-Fisted Tales of „Bob“ (под редакцията на Иван Станг) (1990) (един от многото автори в сборника)
  • TSOG: The Thing That Ate the Constitution (2002)

На български редактиране

  • Квантова психология. София: Дилок, 2001
  • Секс, наркотици и магия. София: Дилок, 2002
  • Въстаналият Прометей. София: Дилок, 2001
  • Космически спусък. София: Дилок, 2002
  • Космически спусък 2: Приземяване. София: Дилок, 2003

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Wilson, R. „LSD, Dogs and Me“ – есе, писано за швейцарско списание по случай 60-годишнината от откреването на ЛСД от д-р Хофман
  2. Уилсън, Р. Въстаналият Прометей – Как да се препрограмираме за постигане на свобода и безсмъртие Архив на оригинала от 2005-05-16 в Wayback Machine. на сайта на издателство Дилок.
  3. Wilson's Blog