Робърт Морли (на английски: Robert Morley) е британски актьор. [2]

Робърт Морли
Robert Morley
британски актьор
Роден
Робърт Адолф Уилтън Морли
Починал
3 юни 1992 г. (84 г.)
Националност Англия
 Великобритания
Учил вКралска академия за драматично изкуство[1]
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1928–1989
Семейство
СъпругаДжоан Бакмастър
(1940 – смъртта му)
Деца3
Уебсайт
Робърт Морли в Общомедия
В Африканската кралица (1951)

Биография редактиране

Робърт Морли е роден на 26 май 1908 година в Семли, Уилтшър, Великобритания. Син е на Гертруда Емили (родена Фас) и Робърт Уилтън Морли, майор от британската армия. [3] Майка му произхожда от немско семейство, което емигрира в Южна Африка. Морли посещава Уелингтън Колидж (Wellington College) в Бъркшир, който мрази, след това посещава РАДА (RADA). [4] Тъй като е известен като „стария уелингтънец“, поколения директори се опитват да се свържат с него, без успех, като Морли заявява, че „единствената причина да посетя Уелингтън ще бъде да го изгоря“. [5]

Кариера редактиране

Морли играе и в театъра и в киното, като обикновено въплъщава на екрана и сцената вторични образи на надути британски джентълмени, драматурзи или писатели. Номиниран е за Оскар и Златен глобус. Кариерата му продължава повече от половин век, той е един от най-търсените филмови актьори от своето поколение, но и постоянен привърженик на театралната сцена, на която той не само играе, но и поставя спектакли. [6] Появата му във второстепенни персонажи понякога засенчва главните герои на филма.

В киното Морли се прочува с дългогодишното си сътрудничество с режисьора Джон Хюстън, което доведе до проектите Африканската кралица, „Победи дявола“ и „Грешният Дейви“. През 1960 г. актьорът се превъплъщава като писателя Оскар Уайлд в едноименния биографичен филм, а през 1965 г. играе запомнящия се вестникарски магнат Лорд Ронсли в популярната комедия „Приключения във въздуха“. Актьорският арсенал на Морли е особено доминиран от крале и благородници - Луи XVI, Джордж III, Луи XI, Лео X. Морли също е успешен драматург, той написа седем пиеси, най-известната от които, Едуард, моят син, е екранизирана през 1949 година от Джордж Кюкор. [7]

Общо Морли изпълнява над сто различни роли в киното и около тридесет в театъра. [8]

Персонален живот редактиране

Робърт Морли се жени за Джоан Бакмастър (1910–2005), дъщеря на Гладис Купър. [9] По-големият им син Шеридън Морли става писател и критик. Те също имат дъщеря Анабел и друг син Уилтън.

Морли е назначен за командир на Ордена на Британската империя (CBE) през 1957 г. и също е предложен за рицарско звание през 1975 г., но отказва. [10]

Живее десетилетия в Уоргрейв, Бъркшир. [11]

Смърт редактиране

Робърт Морли почива в Рединг, Англия, от инсулт, на 84-годишна възраст. [6]

Избрана филмография редактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1951 Африканската кралица The African Queen Самуел Сейер Джон Хюстън
1959 Клевета Libel Сър Уилфред Антъни Аскуит
1964 Топкапъ Topkapi Седрик Пейдж Жул Дасен
1966 Нежният мошеник Tendre voyou Лорд Едуард Суифт Жан Бекер
1966 Хотел „Парадизо“ Hotel Paradiso Хенри Кот Питър Гленвил
1967 Седем пъти жена Sette Volte Donna Доктор Ксавие, психиатър Виторио Де Сика

Източници редактиране

  1. www.rada.ac.uk
  2. www.imdb.com
  3. Morley, Margaret. Larger than life: the biography of Robert Morley - Margaret Morley - Google Books. 1979. ISBN 9780860510642. Посетен на 2012-06-12.
  4. PASSED/FAILED: Sheridan Morley // 22 May 1997.
  5. McLaren, Angus. Playboys and Mayfair Men: Crime, Class, Masculinity, and Fascism in 1930s London. JHU Press, 15 September 2017. ISBN 9781421423470.
  6. а б Albin Krebs. Robert Morley, Jowly Actor Of Jovial Roles, Dies at 84 // New York Times, 4 июня 1992. Посетен на 2013-7-12. (на английски)
  7. Burt A. Folkart. Robert Morley; Actor Epitomized the English // Los Angeles Times, 4 июня 1992. Посетен на 2013-7-12. (на английски)
  8. Robert Morley // IMDB. Посетен на 2013-7-12. (на английски)
  9. BFI Screenonline: Morley, Robert (1908-1992) Biography
  10. Hope, Christopher (25 January 2012) "JB Priestley, Roald Dahl, Lucian Freud and LS Lowry among 277 people who turned down honours", The Telegraph
  11. Morley, Sheridan. The final curtain // 27 February 2005.

Външни препратки редактиране