Вижте пояснителната страница за други значения на Росица.

„Росица“ е концентрационен лагер създаден в зоната на язовир Росица (днес язовир „Александър Стамболийски“) в близост до едноименното село.

Росица
Язовир „Росица“

Според доклад от април 1945 г. написан от Желязко Троев, инспектор от Държавна сигурност, завеждащ трудово-изправителните селища (ТВО), отправен до тогавшния министър на вътрешните работи Антон Югов се съдържа информация за организирането на едни от първите трудови лагери след деветосептемврийския преврат – „Росица“ и успоредно с него подобния лагер край град Дупница.[1]

В лагера край Дупница е предвидено да бъдат въдворени около 1800 лагеристи от Софийска, Пловдивска, Плевенска и Горно-Джумайска области, които да работят на жп. Дупница – Бобов дол. Респективно в лагер „Росица“ бъдат интернирани около 1500 души от Старозагорска, Бургаска, Варненска, Русенска и Врачанска области.[1]

Устройството и правилата на тези общежития за „превъзпитание“ на противниците на режима в сравнение с този на остров Белене са сравнително меки. Работи се на пет дневна работна седмица с осем часов работен ден с десет минутна почивка на всеки отработен час. Лагерниците имат право на кореспонденция с близките си, както и на получаване на колети от тях – два пъти месечно. Затворническият хранителен порцион е катато на работниците на свибодна прктика.[1]

Затворническият труд обаче не се заплаща, а средствата приведени за изпълнението на различните задачи са усвоявани и поемат разходите за храна и издръжка на лагеристите и охраната от милицията. Работата е свързвана с благоустройството за лагера край Дупница и това на обработката на земеделските земи на лагера „Росица“.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г Христов, Христо. ТВО преди „Белене”: Лагерите край Дупница и яз. „Росица” // desebg.com, 15 юни 2015. Посетен на 24 ноември 2023.