Росянка
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Росянка (Drosera) е родовото название на многогодишни, тревисти и хищни растения от семейството на росянковите (Droseraceae).
| Росянка | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Росянка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Произход редактиране
Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Австралия.
Описание редактиране
Срещат се в блата и планини на всички континенти, с изключение на арктическите области. Известно е, че повечето растения получават необходимите хранителни вещества от почвата. Някои от тях обаче са избрали друг път в хода на своята еволюция и са развили различни приспособления за ловене и последващо храносмилане на насекоми. Блатата, обитавани от повечето растителни „хищници“ са много бедни на хранителни вещества и минерали и не могат да осигурят необходимия минимум за живот. Всички росянки са насекомоядни растения. Лепливото вещество, което листата отделят, съдържа в себе си храносмилателни ензими и киселини (мравчена и бензоена) и алкалоида конин, който има парализиращо действие върху насекомите, залепнали на растението. Росянките са развили много прост способ за улавяне на жертвата си. Листата са събрани в розетка и са покрити с реснички, които произвеждат лепкава слуз, така че всички насекоми, които кацат върху тях, залепват. Щом попаднат в капана, листата се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове. Скоростта на затварянето на листата на някои росянки е много бърза – Drosera burmannii е шампион сред всички видове.
Росянката е едно от най-често срещаните насекомоядни растения. Познати са около 130 вида, повечето от които живеят в Австралия и Нова Зеландия. Един типичен представител на този род е едролистната росянка (Drosera rotundifolia), която се среща често и расте из блатата в умерения пояс на Северното полукълбо. Англичаните са и дали поетично име – sun-dew, което значи „слънчева роса“. И наистина, листата „ловци“ на това растение са необичайни, например при Drosera petiolaris напомнят на чинийки, а при Drosera capensis – на езиче, чиято горна част е покрита с многочислени миниатюрни влакънца, на върха на всяко от които има капчица роса, искряща на слънцето. Точно тези „перлички“ привличат потенциалните жертви.
Съблазнителната капчица „роса“, всъщност е лепкава слуз, която задържа насекомото да не избяга от клопката. Листата на росянката са много чувствителни на допир. Достатъчно е съвсем леко докосване и всички власинки се раздвижват и навеждат към източника на движението, за да може колкото е възможно повече от тях да се залепят за жертвата. След като насекомото вече е попаднало в капана, чрез власинките то бива придвижено в същинската част на листото, където са разположени храносмилателните власинки, които отделят ензима, разграждащ жертвата. Постепенно листа на росянката се затваря и започва храносмилателен процес – механизма е подобен на този на стомаха. В зависимост от големината на насекомото, този процес може да продължи няколко дни, след което листата на росянката отново се разтварят. Изобилието от капчици по листата са свидетелство за доброто състояние на растението.
Листата на Кралската Росянка (Drosera regia) достигат до 60 см. а най-малката Росянка джудже (Drosera pygmaea) – около 1 см. Цветовете са на дълги цветоноси, събрани в неголеми съцветия – розови или бели. Цъфтежа е от май до август. Продължителността на живота на отделните видове варира – от две до десет години.
Отглеждане редактиране
Почва редактиране
Торф с пясък, перлит или сфагнум 2:1, pH 4 – 5.
Светлина редактиране
Ярка, продължителното излагане на преки слънчеви лъчи е добре да се избягва.
Поливане редактиране
С дестилирана, дъждовна или обратно осмозирана вода. Чешмяната вода съдържа соли, които увреждат растението. Субстрата трябва да е добре дрениран, не бива да пресъхва, както и да задържа вода.
Въздушна влажност редактиране
Висока. Отглеждат се в палудариуми, орхидариуми или терариуми.
Температура редактиране
Летни 20 – 30 °C, зимни 12 – 15 °C. Температура за европейските или северноамерикански видове – летни 18 – 20 °C, зимни от 5 – 12 °C. Високите зимни температури са пагубни за растението.
Размножаване редактиране
Чрез делене на коренището, листни резници и семена.
Заболявания редактиране
Различни видове гниене.
Приложение редактиране
Още в епохата на Възраждането медиците описват лечебните свойства на росянката. Има приложение в народната медицина и хомеопатията. Преди появата на антибиотиците росянка е използвана за лечение на коклюш и туберкулоза, както и заболявания на дихателния апарат – ларингити, фарингити и т.н.