СД (служба за сигурност)
- Вижте пояснителната страница за други значения на СД.
Службата за сигурност на райхсфюрер СС (на немски: Sicherheitsdienst Reichsführer SS) или СД е първата вътрешна служба за сигурност на НСДАП, а по-късно – служба за сигурност на райхсфюрера на СС.
| Служба за сигурност на райхсфюрер СС | |
| Sicherheitsdienst des Reichsführers SS | |
 Отличителен знак на СД | |
| Информация | |
|---|---|
| Основаване | 1931 г. |
| Закриване | 8 май 1945 г. |
| Тип | разузнавателна служба |
| Юрисдикция |  Нацистка Германия |
| Седалище | Берлин |
| Служители | 6482 (февруари 1944 г.) |
| Отговорен министър | Хайнрих Химлер (1931 – 1945) |
| Ръководители | Райнхард Хайдрих (1931 – 1942) Хайнрих Химлер (1942 – 1943) Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945) |
| Висшестоящ орган | Главно управление за имперска сигурност |
 | |
| Служба за сигурност на райхсфюрер СС в Общомедия | |
През 1939 г. Химлер чрез обединение на СД със SiPo (ЗиПо, полицията за сигурност) образува РСХА, където службата за сигурност (СД) остава като 3-ти департамент. Началник на СД е Райнхард Хайдрих, а след неговото убийство в началото на лятото на 1942 г., ръководството е поето от Хайнрих Химлер.
Това е първата разузнавателна служба на нацистката власт и се счита за сестринска организация на Гестапо. Между 1933 и 1939 г. СД се администрира като независимо бюро към СС, а след това е прехвърлена към Главното управление за имперска сигурност (РХСА).[1] Райнхард Хайдрих иска СД да постави всеки индивид в Третия райх под „постоянно наблюдение“.[2]
След края на Втората световна война трибуналът на Нюрнбергските процеси обявява СД за престъпна организация, заедно с останалите части на РХСА. Последният ръководител на СД, Ернст Калтенбрунер, е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е обесен през 1946 г.[3]
Литература редактиране
- Weale, Adrian. Army of Evil: A History of the SS. New York, Caliber Printing, 2012. ISBN 978-0-451-23791-0.
- Buchheim, Hans. The SS – Instrument of Domination // Anatomy of the SS State. New York, Walker and Company, 1968. ISBN 978-0-00211-026-6.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Weale 2012, с. 140 – 144.
- ↑ Buchheim 1968, с. 166 – 167.
- ↑ Weale 2012, с. 410 – 411.
.svg){kind=small}