Уикипедия

ССК „Черно море“

Сдружение Спортни клубове „Черно море“ е спортна организация на спортните клубове в системата на бившето Флотско-студентско-физкултурно дружество „Черно море“. Това е най-старата спортна организация в България.

Сдружение Спортни клубове „Черно море“
Информация
АкронимиССК „Черно море“
Типспортна организация
Основана1909 г.;
преди 115 години (1909)
Седалище Варна, България

Началото на ССК „Черно море“ е през пролетта на 1909 г., когато в центъра на Варна се основава дружество „Спорт“ – Варна. Няколко месеца по-късно то се преименува на Футболистично-дружество Спортист. Основател на клуба е Стефан Тончев (футболист).

ССК „Черно море“ е наследник и на основания на 3 април 1916 г. СК „Владислав“.

Футбол редактиране

  • Шампион – 4 пъти – 1938 (под името Тича), 1925, 1926, 1934 (като Владислав)
  • Вицешампион – 1935, 1936(под името Тича), 1928, 1930, 1938, 1939 (като Владислав)
  • 3 място – 1939, 1953, 2009
  • Носител на Купата на България – 2015
  • Финалист за Купата на България – 2006, 2008
  • Носител на Суперкупата на България -2015
  • Финалист за Купата на Съветската армия – 1985, 1988
  • Носител на Сребърната купа на Букурещ – 1925, първи спортен трофей, завоюван зад граница, в историята на българския спорт въобще.

Спортист редактиране

През пролетта на 1909 година момчета, живеещи в центъра на Варна, основават дружество „Спорт“. Няколко месеца по-късно то е преименувано на Футболистично дружество „Спортист“. Отборът изиграва първия мач в историята на българския футбол срещу местния опонент „Атлас“, в който побеждава с 1 – 0.

Галата редактиране

На 5 март 1912 година във Варненската мъжка гиманзия се формира местният клон на Юношеския туристически съюз, под името „Галата“. За няколко месеца дружеството става изключително популярно и освен туризъм в него се практикува и футбол. На 3 март 1913 г. официално се основава Туристическо-спортно дружество „Галата“. Това е първото официално спортно дружество в България. Първото дружество с приет устав. Пръв негов председател е Георги Желев. По предложение на Карел Шкорпил от 18 май 1913 името е променено на „Река Тича“

По иниациатива на Стефан Тончев, „Спортист“ и „Река Тича“се обединяват. Името остава „Река Тича“ заради това, че те имат приет и одобрен устав. Сливането става на 24 май 1914 година.

Река Тича редактиране

Под името „Река Тича“ отборът изиграва първия мач между два клуба от различни градове, това става през 1915 година. В края на същата година, на 6 декември, отборът среща 21 Померански полк, който е дислоциран във Варна. Срещата завършва 4 – 4, това е и първият международен мач в историята на българския футбол.

Тича редактиране

От 21 януари 1919 г. името на дружеството е промено на „Тича“.

Под това име са изиграни първите мачове срещи софийски отбори през 1919 г. През същата година клубът издава труда на Стефан Тончев „Футболът – правилници и наставления“. По този начин се поставя началото и на българската спортна литература.

През 1921 г. варненският клуб е в основата на основаването на Северно-българската спортна лига. Това довежда и до основаването на БНСФ. Затова свиделства и Здравко Попов, дългогодишен председател на БНСФ.

На 5 август 1923 г. „Тича“ печели финала на турнира за Чашата на Лигата срещу „Преслава“ – Шумен. Това е първият футболен турнир с участие на отбори от различни градове.

Футболистът на „Тича“ Боян Бянов е първият капитан на националния отбор по футбол.

На 21 април 1925 г., „Тича“ печели турнира за Сребърната купа на Букурещ по футбол. Това е първият трофей в историята на българския спорт.

През 1935 и 1936 г. отборът достига до финал за Царската купа.

През сезон 1937 – 38 в Националната футболна дивизия „Тича“ става шампион. През следващия сезон 1938 – 39 „Тича“ е на трето място.

През февруари 1945 г. по заповед на спортните органи на правителството на Отечествения фронт „Тича“ и „Владислав“ са принудени да се обединят под името „Тича-Владислав 1945“.

Владислав редактиране

СК Владислав е основан на 3 април 1916 г. от момчета, живеещи около днешния Фестивален и конгресен център. Първото име на клуба е Спортно-туристическо дружество Напред.

През 1920 г. са избрани цветовете – зелен и бял. На 1 май 1921 г. името е сменено – от Гранит на Владислав.

На 30 август 1925 г. Владислав побеждава Левски с 2 – 0 и става пръв носител на Царската купа и Държавен първенец.

През 1926 г. шампионът отново на финал срещу Славия. Мачът завършва 0 – 0, в началото за шампион е обявен софийският отбор. По-късно е насрочен нов мач, но столичният отбор не се явява и Владислав е обявен за шампион.

За 1928 и 1930 г. отборът достига до финал, но го губи.

На 16 септември 1934 г. „Владислав“ става първият в историята трикратен шампион по футбол.

В сезоните 1938 и 1939 Владислав е вицешампион.

На 18 февруари 1945 г. Владислав е слят с Тича под името Тича-Владислав'45.

ПФК Черно море редактиране

През 1945 – 1959 г. отборът сменя няколко пъти името си. След 1945 г. клубът губи води водещата си роля.

Завоювани са само 2 бронзови медали през 1953 и 2009 г.

През 2015 година, след 77 години, клубът отново печели трофеи. Завоювани са Купата и Суперкупата на България.

През 2006 и 2008 г. Черно море играе финал за Купата на България.

Черно море достига и до 2 финала за Купата на Съветската армия през 1985 и 1988 г.

Исторически мачове редактиране

  • 1910 г. Спортист – Атлас 1 – 0 Първи мач в историята на българския футбол
  • 1915 г. Стрела-Бургас – Река Тича Първи мач в историята между два клуба от различни градове, завършва с победа за варненци
  • 06.12.1915 г. – Река Тича – 21 Померански полк 4 – 4 Първи международен мач в историята на българския футбол
  • 28.09.1919 г. – Славия – Тича 0 – 1 Първа домакинска загуба на софийски отбор в историята
  • 05.08.1923 г. – Тича – Преслава 5 – 1 Финал за Чашата на Лигата Първа вътрешно национална купа в историята на българския футбол
  • 21.04.1925 г. – Спортул Студенцеск-Тича 0 – 3 финал за Купата на Букурещ, първи спортен трофей въобще в историята на българския спорт
  • 31.07.1938 г. – Тича-Владислав 0 – 0 След този мач Тича спечелва шампионата на НФД
  • 1962 г. – Черно море – Динамо Киев 1:1
  • 1965 г. – Черно море – Спарта Прага 4:3
  • 1965 г. – Черно море – Шефилд Уензди 2:1
  • 1965 г. – Черно море – Дарби Каунти 1:0
  • 1966 г. – Черно море – Аякс 3:1
  • 1966 г. – Нотингам – Черно море 0:1
  • 1966 г. – Ковънтри – Черно море 1:1
  • 1967 г. – Щутгарт – Черно море 0:0
  • 1967 г. – Айнтрахт – Черно море 2:2
  • 1968 г. – Вердер – Черно море 1:1
  • 1969 г. – Япония – Черно море 0:0
  • 1969 г. – Япония – Черно море 1:4
  • 1969 г. – Япония – Черно море 0:1
  • 1970 г. – Фарул (Констанца) – Черно море 0:1
  • 1972 г. – Черни море – Стал (Мелец) 2:1
  • 1973 г. – Университатя (Крайова) – Черно море 1:3
  • 1973 г. – Бешикташ – Черно море 0:1
  • 1974 г. – Черно море – Черноморец (Одеса) 3:1
  • 1975 г. – Черно море – Черноморец (Одеса) 5:2
  • 1976 г. – Черно море – Арминия 7:0
  • 1977 г. – Черно море – Магдебург 1:0
  • 1980 г. – Черно море – Селта (Виго) 3:2
  • 1980 г. – Атлетико Мадрид – Черно море 1:1
  • 1980 г. – Фес (Мароко) – Черно море 0:2
  • 1982 г. – Черно море – Стандард Лиеж 2:0
  • 2008 г. – Щутгарт – Черно море 2:2
  • 2008 г. – Черно море – Спартак Варна 5:0

Баскетбол редактиране

Началото на баскетбола е през 1923 г., когато и в „Тича“, и във „Владислав“ се формират мъжки и дамски отбори. При „Тича“ главно действащо лице е Вахаршаг Мартаян, а при „Владислав“ е Алекси Алексиев.

През август 1924 г. се провежда първата междуградска във Варна. Женските отбори на „Тича“ и „АС-23“ завършват при резултат 18 – 14 в полза на варненки.

Първият официален мач е пак през 1924 г., мъжете на „Тича“ побеждават Диана с 41 – 6.

Чести са срещите в града със софийски отбори. Баскетболният ентусиазъм постепенно заглъхва през 30-те години по неизвестни причини.

  • Шампион на България за мъже през 1985 (под името „Академик“), 1998 и 1999

Плуване редактиране

Плуването е вторият по значимост спорт във Варна преди 1944 г.

Този спорт си пробива път във Варна през 20-те години. Най-голямо значение му отдават във „Владислав“. Официално плувната секция и скоковете във вода са основани от Алекси Алексиев през 1931 г., който е треньор и състезател. През пролетта на 1932 г. ръководството на „Владислав“ чрез Алекси Алексиев кани австрийския бивш състезател Фритбергер за треньор. Той приема поканата, назначен е на работа в Аквариума и изготвя тренировъчна програма. Поради липса на басейн, тренировките се провеждат направо в морето.

На 7 септември 1931 г. в подборните състезания за определяне на държавния отбор за Балканиадата, Тодор Медникаров поставя 2 национални рекорда на 100 метра гръб и 1500 метра свободен стил, а Петър Миланов става рекордьор на 400 и на 1500 метра.

На 2-3 октомври 1932 г. се провежда първата плувна междуградска среща в столицата между „Левски“ и „Владислав“. В този двубой варненци побеждават с 23 на 22 точки.

Олимпийският дебют на българското плуване през 1968 г. е направен от 3-ма плувци на „Черно море.“ В дисциплината 400 метра съчетано плуване Юлиян Русев завършва 13 от 45 плувци на олимпиадата в Мексико '68

Бокс редактиране

Този вид спорт води началото си от СК „Владислав“ през 1923 г. Има няколко основания да се счита, че клубът е основоположник на клубния боксов спорт. През 1925, 1926 и 1927 години клубът изпраща телеграми до други клубове за евентуални състезания.

За главен инициатор и деятел за бокса във Варна се счита Ернст Мург. С негова пряка помощ се организират първоначални демонстративни, а след това и вътрешни боксови състезания на нормален ринг. Боксовата секция на клуба продължава своята дейност с мнозина младежи, сред които се открояват Ставри Бъчваров, брат му Никола Бъчваров, Стефан Моканов и други. Когато Ернст Мург заминава за София, дейността на боксовата секция затихва.

Най-великият български боксьор за всички времена е състезателят на клуба Ивайло Маринов.

Други емблематични имена, състезавали се за клуба, са световният шампион от 1991 г. Киркор Киркоров и Олимпийският шампион Даниел Петров.

Лека атлетика редактиране

Още през 1909 г. освен футбол в „Спорт“ са били застъпени лекоатлетическите дисциплини хвърляне на копие и на диск.

В СК „Тича“ още от началните години на съществуването му след футбола най-добре е застъпена леката атлетика. В устава на клуба от 25 март 1914 г. е посочена целта за „всестранно физическо и морално заздравяване и усървършенстване на членовете“.

От 1920 г. започва началото на този спорт в клуба. През 1925 г. клубът организира група младежи, които се обучават в лекоатлетически дисциплини. Състезанията се провеждат на Колодрума. Треньор е Ховсеп Еремян.

На 25 април 1930 г. „Тича“ печели щафетната обиколка на Варна в двубой с „Шипченски сокол“.

През 1931 г. щафетата поставя нов национален рекорд в дисциплината 4x100 с време 45,6 сек.

Върхово постижение на лекоатлетическия отбор е на държавното първенство през 1934 г., където той завършва на трето място.

На Европейското първенство по лека атлетика в зала през 1979 г. състезателят на клуба Бинко Колев спечелва сребърен медал в дисциплината 800 метра.

За определено време част от клуба е бегачката Ваня Стамболова, европейска шампионка от Стокхолм 2006 г.

Спортна гимнастика редактиране

Гимнастиката е най-старият спорт във Варна. Днес клубът се казва „Черноморски юнак“. Той е един от водещите в страната.

Първият медал от световни първенства е спечелен от черномореца Андрей Керанов. Той спечелва бронзов медал от Световното първенство във Варна през 1974 г.

През 1994 г. Иван Иванов става европейски шампион. Най-великият български гимнастик Йордан Йовчев дълги години е бил състезател на клуба. Отличията през периода 2000 – 2008 г. са спечелени за „Черноморски юнак“.

Волейбол редактиране

Волейболът става клубен спорт през 1931 г., когато УС на СК Тича го въвежда сред членовете си. Мероприятието е хроникирано във вестник Варненска поща.

СК Владислав също въвежда волейбола в клуба си.

През 1942 и 1943 г. се провеждат първите държавни първенства в София. От провинцията участва сборен отбор под името Варна. Съставен основно от тичанци, допълнени и от спортните клубове Владислав и Раковски.

Най-големият успех мъжкия отбор постига през 1945 г., когато достига до финала на Републиканското първенство и спечелва сребърните медали.

Мъжкият отбор е бил и бронзов медалист през 1998 и 2001 г.

Най-големият успех на волейбола в клуба е спечелването на шампионската титла на женския отбор през сезон 2005 – 06 г., когато на финала побеждават Славия.

Дамският профил също така е вицешампион за 1997 г. и бронзов медалист за 1989 и 1990 г.

Други спортове редактиране

„ССК „Черно море“ има представители и в други спортове, включително колоездене, академично гребане, вдигане на тежести, кану-каяк, тенис, модерен петобой, фехтовка, водна топка, ветроходство.

Източници редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ССК_„Черно_море“&oldid=11986196“.