Сакарска овца
Сакарска овца е българска порода овце с предназначение добив на мляко и вълна.
Разпространение редактиране
Породата е разпространена в частни стопанства в селища, намиращи се в планината Сакар и между реките Тунджа и Арда. Името ѝ произлиза от планината, в района на която посредством народна селекция е създадена породата.
Към 2008 г. броят на представителите на породата е 5640 индивида.
Рисков статус – рядко разпространена.
Описание редактиране
Животните са средно дребни. Главата е голяма с права профилна линия. Ушите са средно дълги и хоризонтално поставени. Краката и копитата са здрави.
Руното е отворено и с фитилест строеж. Срещат се предимно бели индивиди, по-рядко пигментирани.
Овцете са с тегло 45–50 kg, а кочовете 60–70 kg. Средният настриг на вълна е 2,8–3 kg при овцете и 4–5 kg при кочовете. Раждат по 1 и много рядко по 2 агнета.
Източници редактиране
Литература редактиране
- „Породи селскостопански животни в България“, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 54