Саня Ловренчич

хърватска преводачка, поетеса и писателка

Саня Ловренчич (на хърватски: Sanja Lovrenčić) е хърватска преводачка, поетеса и писателка на произведения бестселъри в жанра лирика, драма, фентъзи, биография, пътепис и детска литература.

Саня Ловренчич
Sanja Lovrenčić
Саня Ловренчич, 2009 г.
Саня Ловренчич, 2009 г.
Родена1961 г. (63 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Хърватия
Активен период1987 –
Жанрлирика, драма, фентъзи, детска литература, биография,
Направлениепостмодернизъм
Деца2 сина
Уебсайтwww.sanja-lovrencic.com

Биография и творчество редактиране

Саня Ловренчич е родена през 1961 г в Книн, Хърватия. Скоро след това се местят в Загреб. Учи в балетно училище и в класическа гимназия, в която развива склонност към четене на чуждестранни книги в оригинал и любов към превода. На седемнадесет години се записва в музикално училище, като за четири години усвоява учебното съдържание от началното и средното музикално училище. Едновременно с това следва история на изкуството във Философския факултет на университета в Загреб.

След дипломирането си пътува известно време, омъжва се и след това работи като редактор в Хърватската телевизия.

Първата си книга, стихосбирката „Insula dulcamara“ (Остров Дулкамара) е издава самостоятелно през 1987 г.

Участва в конкурс на Хърватското радио и получава първа награда за пиесата „Albatros“, която е изпълнена през 1991 г. Същата година печели награда и за пиеса за деца. Редица нейни радиодраматични текстове са изпълнявани в програмите на Хърватското радио впоследствие.

През 1991 г. избухва Хърватската война за независимост. Отглеждайки двамата си сина, започва да им измисля истории. Това дава началото на книгата ѝ за деца „Esperel, grad malih čuda“ (Есперел – градът на малките чудеса), който е публикуван през 1994 г. Премества се в къща сред природата на Краловец, където пише книгата „Kuća iznad čudovišta“ (Къща над чудовището) издадена през 1996 г. През същата година е публикуван и нейният превод на „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг, което поставя началото на дейността ѝ като преводач на класики от световната литература за деца, като „Хайди“, „Пътешествията на Гъливер“, „Малкият принц“, седем от книгите на „Хрониките на Нарния“ и др.

Прави преводи на литературни текстове от английски, френски и немски. За превода на книгата на Клайв Стейпълс Луис „Брий и неговото момче“ е включена в Почетния списък на IBBY през 2004 г. Преводът ѝ на книгата „Домът на духовете“ от Вирджиния Улф печели наградата „Циклоп“ за 2012 г.

Първият ѝ роман „Kolhida“ (Колхида) е издаден през 2000 г. Романът ѝ „Rijeka sigurno voli poplavu“ (Реката сигурно обича потопа) от 2006 г. получава наградата „Циклоп“.

През 2006 г. е издадена книгата ѝ „U potrazi za Ivanom“ (В търсене на Иван), биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, която пише след изучаване на дневниците ѝ, на непубликувани документи от архивите на семейство Бърлич, и разговори с хора, изучавали живота и творчеството ѝ. За книгата е удостоена с наградата „Ксавер Шандор Гялски“.

Сборниците ѝ с разкази „Noina mačka“ (Котката на Ной) и „Puna vreća laži i drugi igrokazi“ (Пълна чанта лъжи и други пиеси) са написани по истории от цял свят – румънски, шведски, немски, руски, японски и еврейски, и от хърватския фолклор.

Тя е един от основателите на художествената организация „Autorska kuća“ (Авторска къща), където работи като автор, редактор на библиотека „Мала звона“ (където публикува поезия и текстове, свързани с поезията), и е организатор на няколко проекта за популяризиране на книгите и четенето.

Като режисьор на документални филми на свободна практика, записва и режисира шест документални радио драми. Участвала е три пъти в работата на международното жури на фестивала „Prix Europa“ в Берлин. Като сътрудник на III програма на Хърватското радио подбира, превежда и подготвя редица текстове в областта на световната литература.

Участва в резиденции на писатели: H.A.L.D. (Hald Hovedgaard, Дания, 2014 г.), OMI International Arts Center (Гент, САЩ, 2015 г.), Villa Yourcenar (Франция, 2016 г.), Chateau de Lavigny (Швейцария, 2017 г.) и Q 21 – MuseumsQuartier (Виена, 2017 г.).

Тя е член на няколко професионални асоциации, както и на Националния комитет за детски книги.

Саня Ловренчич живее със семейството си в Загреб.

Произведения редактиране

Поезия редактиране

  • Insula dulcamara (1987)
  • Skrletne tkanine (1994)
  • Upute šetaču u vrtu sa zborovima (2002)
  • U slobodnoj četvrti (2002)
  • Rijeka sigurno voli poplavu (2006) – награда „Циклоп“
  • Noćno doba (2009)
  • Iz ateljea (2015)
  • Putanja leta (2018)

Самостоятелни романи редактиране

  • Kolhida (2000)
  • Dvostruki dnevnik žene sa zmajem (2005)
  • Klizalište (2005)
  • Martinove strune (2008) – награда SMSK
  • Ardura (2012)
  • Vješanje kradljivaca ovaca (2015)
  • Kabinet za sentimentalnu trivijalnu književnost (2018)

Серия „Змиите на Никонимор“ (Zmije Nikonimora) редактиране

  1. Palača i vrt (2008)
  2. Put do mora (2010)
  3. Zlatna vrata (2013)

Сборници редактиране

  • Wien fantastic (1998)
  • Portret kuće (2002)
  • Zlatna riba i istočni Ariel (2010)
  • Noina mačka (2010) – награда „Григор Витез“
  • Puna vreća laži i drugi igrokazi (2011)

Радиопиеси редактиране

  • Albatros (1990)
  • Arielov otok (1993)
  • Mlinovi (1993)
  • Pisma drugom čuvaru (1995)
  • Barka bez vesla i bez jedra (1996) – награда ASSITEJ за драматичен текст за млади хора
  • Krivotvoritelji (1997)
  • Devet oktava (1998)
  • Žena sa zmajem (2002)

Детско-юношеска литература редактиране

  • Esperel, grad malih čuda (1994, 2006) – разкази
  • Kuća iznad čudovišta (1996)
  • Četiri strašna Fufoždera i jedan mali Fufić (2001) – награда „Григор Витез“
  • Savršen otok (2002)
  • Godina bez zeca (2004)
  • Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
  • Sunčev sjaj (2005)
  • Priče o godišnjim dobima (2007)

Книги с картинки редактиране

  • Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
  • Crtež ispod bora (2004)
  • Vendolin iz krojačke ulice (2004)
  • Mjesečeva splav (2004)
  • Proždrlica, Mačak i lisica, Ptičar i crna vrana, Pjetlićeva družina, Zec, medvjed, čovjek i lisica (2006) – етноприказки
  • Mjesec u prosincu (2008)

Документалистика редактиране

  • U potrazi za Ivanom (2006) – биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, награда „Ксавер Шандор Гялски“
  • Bečke priče (2007)
  • Zagrebačko djetinjstvo šezdesetih (2017) – автобиография
  • Zapisi o kući, zapisi iz odsutnosti (2020) – автобиография

Преводи редактиране

избрано

Екранизации редактиране

  • 2020 Glumci iz karantene – тв сериал, 1 епизод, текст

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanja Lovrenčić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​