Саръхадър
Саръхадър (на гръцки: Κυπρίνος, Кипринос) е село в Западна Тракия, Гърция в ном Еврос, част от дем Орестиада.
| Саръхадър Κυπρίνος | |
 Кипринос от запад | |
  Саръхадър  Саръхадър  Саръхадър | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Площ | 31 782 m² |
| Надм. височина | 51 m |
| Население | 1157 души (2001) |
| Пощенски код | 680 06 |
| Телефонен код | 26940 |
| Саръхадър в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в плодородната долина на река Арда при напускането и на източнородопските ридове. Селото лежи на десния бряг на Арда. Право на запад от селото на по-малко от 10 км е Ивайловград в България. От по-високите места на българска територия се открива превъзходна видимост към Саръхадър и околните селца в долината на Арда.
История редактиране
В началото на XX век Саръхадър е част от Ортакьойска каза на Османската империя.
Поминъкът бил земеделие. Хората се препитавали най-вече от тюютюнопроизводство и лозя.
"В селото живеели двама братя албанци-християни, киото били близки до властите. Поради това получили постове на мюдюри в нахията. В комбинация с духовната власт на гръцката патриаршия, те започнали де прокарват гръкоманството в това българско село. Усилията на някои от по-будните националнонастроени селяни не се увенчали с успех де се освободят от влиянието на Патриаршията. Българска черква и училище не били открити. Старите говорели добре български език. Младите, под влиянието на турското население в селото говорели смесен с турски думи български език, който трудно се разбира, например: „Имахме яшет (намерение) да отидем в Ортакьой (Ивайловград), а безим (нашият) поп истемеди (не искаше), та брактък (оставихме) за другия ден”, „Хеле, хеле бугюнлери (тия дни) искаме да отидем.”) Носията била като тази на съседните български села Драбищна и Чаушкьой. След гръцката окупация през 1920 г. под влиянието на Патриаршията хората останали да живеят там, макар да имало единични случаи на преселвания в България."[1] Останалите били асимилирани от гръцките власти.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български семейства, патриаршисти и 30 турски семейства.[2] През 1923 в селото са преселени гагаузи от Източна Тракия. Днес в непосредствена близост е ГКПП Ивайловград - Кипринос.
Население редактиране
| Година | Население |
|---|---|
| 1981 | 1926 |
| 1991 | 1320 |
| 2001 | 1157 |
Бележки редактиране
- ↑ Шалапатов, Димитър. Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия. Български писател. ISBN 978-954-443-873-9. с. 174 – 175.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
