Карлайлска катедрала
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
Карлайлската катедрала, или Катедрала на Карлайл, с пълно име Катедрална църква „Света Троица“ (на английски: Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity), е англикански храм в град Карлайл, графство Къмбрия, Северозападна Англия.
| „Света Троица“ Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity | |
 | |
 | |
 | |
| Вид на храма | християнски англикански храм |
|---|---|
| Страна |  Англия |
| Населено място | Карлайл |
| Посветен на | Света Троица |
| Религия | англиканство |
| Епархия | епархия на Карлайл |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитектурен стил | готика, романика, норманика |
| Изграждане | 1123 – 1350 година |
| Статут | англиканска катедрала |
| „Света Троица“ в Общомедия | |
Има статут на катедрална църква, като седалище на англиканския епископ на Карлайл.
Нейният строеж започва през 1123 година като монашеска църква за августинския манастир, основан в Карлайл с разрешението на Хенри I.
История редактиране
През 1123 година в Карлайл е основан манастир от ордена на августините, като клон на римокатолическата църква. През същата година започва изграждането и на монашеската църква от англичанина Athelwold, който става първия игумен на обителта. Десетилетие по-късно, през 1133 година, храмът е издигнат в статус на катедрала и Athelwold става първия епископ на Карлайл (1133 – 1155).
През последващите векове, сградите на църквата и манастирските постройки са регулярно ремонтирани и обновявани.[1][2]
С Акта за разпускане на манастирите от 1536 година и въздигането на Англиканската църква като официална религия в кралството по времето на Хенри VIII катедралата в Карлайл и другите манастирски храмове в страната започват да се управляват според приетия светски законопроект[3].
По време на Английската революция през 1640-те години част от кораба на катедралата е разрушен от шотландската презвитерианска армия с цел използване на каменния материал за подсилване на крепостните стени на Карлайлския замък.
В периода 1853 – 1870 години сградата е основно реконструирана от британския архитект Юън Крисчън. В началото на XIX век катедралата е обект на изследователски труд и анализ от художника и архитект от викторианската епоха Робърт Уилям Билингс[4].
Архитектура редактиране
Предполага се, че монашеската църква е издигната върху основите на по-стар християнски храм, съществувал на същото място. Новата сграда е била изградена в доминиращия по това време нормански архитектурен стил с масивна каменна зидария. За основен материал е използван добиваният в района червен пясъчник. След повече от 800 години, в днешни дни се забелязва, че сградата страда от слягането на почвата, за което свидетелстват образуваните наклони в някои от вертикалните колони.
През XIII век, хорът на катедралата е препостроен в готически стил и по-широк от първоначалния. За нещастие, новата работа е сериозно засегната от пожар избухнал през 1292 година. Реконструкцията е трябвало да се извърши наново. До 1322 година е готова напълно и колонадата с готическите арки заедно с най-източната ниша със сложна ажурна украса. Стъкленият витраж на този най-голям прозорец е монтиран през 1350 година. Несъмнено най-забележителния архитектурен елемент на сградата е източния прозорец. Ажурната му структура е изпълнена в най-сложния от английските готически стилове, наречен – „Flowing Decorated Gothic“. С височина от над 15 метра и ширина от близо 8 метра, това е най-големият и най-богато декориран прозорец от този вид в цяла Англия. Някои части от витража все още съдържат оригиналното средновековно стъкло.
Таванът на хора е изпълнен с дървен цилиндричен свод датиран към XIV век. През 1856 година, той е реставриран и изпълнен с нов стенопис по проект на архитекта Оуен Джоунс[1].
Храмът е с дължина от 73 метра и ширина от 43 метра. Вътрешната (светла) височина е 22 метра, а височината на кулата е 33,5 метра.
Галерия редактиране
| Изглед от североизток | интериор на централния кораб |
интериор на страничен кораб |
характерното готическо оребряване на тавана |
Главен вход (южен портал) |
|---|---|---|---|---|
|
|
|
|
|
Източници редактиране
- ↑ а б Tim Tatton-Brown and John Crook, The English Cathedral, New Holland (2002), ISBN 1-84330-120-2
- ↑ Carlisle Cathedral website. Посетен на 21 октомври 2008
- ↑ John Harvey, English Cathedrals, Batsford (1961)
- ↑ Gentlemans Magazine, Printed by F. Jefferies (1840)