Свети Владимир (Херсонес Таврически)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Владимир.

„Свети Владимир“ (на руски: Владимирский собор; на украински: Володимирський собор) е катедрален православен храм на територията с руините на древния град Херсонес Таврически, в Гагарински район на Севастопол, Крим, номинално в Украйна, фактически в Русия.

„Свети Владимир“
Владимирский собор
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Севастопол
Вид на храмаправославна църква
Страна Украйна
Населено мястоХерсонес Таврически
РелигияУкраинска православна църква (Московска патриаршия)
ЕпархияСимферополска и Кримска
Архитектурен стилНеовизантийски
Изграждане1861 - 1891 г.
Статутдействащ храм
Сайтhersones.org/blagochinie/xramy/1129-kafedralnyj-svyato-vladimirskij-sobor-v-xersonese.html
„Свети Владимир“ в Общомедия

Църквата е построена в чест на Владимир I Святославич – първия християнски княз на Киевска Рус, който утвърждава християнството по онези земи и по-късно е обявен за светец от руската църква.

Според църковни предания и исторически свидетелства покръстването на княз Владимир I Святославич се е състояло през 988 година в Корсун. В Началната руска летопис преподобният Нестор Летописец упоменава за градска катедрална църква „насред града, където се събират корсунци да търгуват“, която според учените е мястото на покръстването на киевския княз.

История на храма редактиране

 
Снимка на катедралния храм, 1880-те години

За първи път идеята за увековечаване на мястото на покръстването на княз Владимир е предложена през 1825 година от главнокомандващия Черноморския флот вицеадмирал Алексей Грейг. Именно по негова инициатива в района на Херсонес Таврически са направени археологически разкопки през 1827 година, които разкриват руините на древен кръстоподобен християнски храм в центъра на главния градски площад. В началото на 1830-те години историците Дюбоа дьо Монпере и Мурзакевич предполагат, че киевският княз е приел Светото кръщение именно в тази базилика. Така и последните им колебания относно мястото на историческото събитие, довело до християнизирането на всички източни славяни, отпадали.

Още през 1850 година благодарение на ходатайствата на херсонския архиепископ Инокентий е основан комитет за построяването на катедрален храм в чест на светия княз Владимир I. На 23 август 1861 година е направена първата копка от строежа на новата църква, на която присъства самият император Александър II и императрица Мария Александровна.

Строителство редактиране

 
Интериорът на храма

Автор на архитектурния проект за изграждането на храма в Херсонес Таврически е на академик Давид Грим. Неговият замисъл е да построи внушителен храм в византийски стил. Строителството на катедралата „Св. Владимир“ продължава 15 години и е завършено окончателно през 1876 година с активното участие на инженера-архитект Максимилиан Арнолд. За времето си това е бил сред най-големите православни храмове в Руската империя. Висок е 36 м, заема обща площ от 1726 кв. м, има кубе с диаметър 10,5 м и побира до хиляда богомолци.

 
Главният иконостас

Работите по интериорната украса на катедралата започват по-късно след края на тържествата по повод 900-тната годишнина от покръстването на Киевската Рус. Изографисването на градниозния храм е трудна задача и за голямата годишнина на 13 юни 1888 година е осветен само Долният храм, посветен на Рождество Богородично, в който е поставен дърворезбован иконостас. През същата година започват работите по устройството и на Горния храм. Зографията и иконите на главния иконостас и цялата интериорна украса на катедралата са дело на най-талантливите руски художници. Мраморната украса е дело на италиански майстори. Тържественото освещаване на главния престол е осъществено на 17 октомври 1891 година от таврическия и симферополски архиепископ. Окончателното завършване на храма е през 1894 година.

Още през 1859 година от Зимния дворец в Санкт Петербург е донесено в херсонската катедрала мраморно ковчеже с частица от мощите на светия княз Владимир. Тази светиня е съхранявана в Долния храм, наред с историческите руини на древната базилика. В олтара на Горния храм се пазел списък с чудотворните корсунски икони на Света Богородица, пренесени от княз Владимир в Херсонес Таврически. Катедралният храм е пазил мощите на общо 115 светии.

По време на Втората световна война православният храм напълно е разрушен.

Възстановяване редактиране

Веднага след промените от началото на 1990-те години започват работи по възстановяването на разрушената катедрала, но активно строителство започва едва през 2000 година. Проектът за възстановяването на храма е разработен от киевския институт „Укрпроектреставрация“ под ръководството на архитект Евгений Осадчег, а ескизите на религиозната живопис и вътрешната украса са изпълнени от художниците от Санктпетербургската художествена акадамия през 2001 година. До 2004 година катедралният храм е възстановен напълно и в предишния си блясък и величие. Преосвещаването на възстановената църква „Св. Владимир“ е на 3 април 2004 година, малко преди Великден.

Литература редактиране

  • Манкуни Н. В. Соборный храм святого Владимира в Херсонесе. Краткий исторический очерк. Севастополь, изд. Ч „Сигнал“, 1998, 22 с.
  • Севастопольское благочиние. Справочник – путеводитель, Севастополь, изд. ТОВ „Задруга“, 1997, сс. 10 – 19 ISBN 966-95115-0-Х

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране