Свети Димитър (Дихово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ или „Свети Димитрий“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква в битолското село Дихово, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Свети Димитър“ „Свети Димитриј“ | |
 | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дихово |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битолско |
| Изграждане | 1835 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
История редактиране
Църквата е обновена в 1835 – 1836 година, като разрешението за подновяване на храма е получено след настояване на Битолската гръцка община и на Вселенската патриаршия. Църквата обслужва нуждите на влашкото население в селото.
Архитектура редактиране
Църквата е малка трикорабна сграда с интересно облицована камбанария, прилепена на западната фасада. Апсидалната конха от външна страна се отличава с високия прозорец в средата и дванадесетте плитки ниши, поставени по шест вляво и вдясно от него. На южната фасада има два отделни входа, от които единият е за наоса, а югоизточният – за директно влизане в олтарното пространство. Над наосния вход е изписан Свети Димитър до пояс и в подножието на тази нова фреска е изписана годината 1830. Според интериора църквата очевидно е пострадала през Първата светова война. В наоса и олтара няма следи от стенописи. Иконостасът е от три реда на икони от периода между двете световни войни. На повечето от тях е изписана годината 1931. Все пак са запазени и няколко икони от XVIII и XIX век. Ценно е изображението на Разпятието Христово от 1785 година, дело на известния корчански майстор Константин Зограф, работел заедно с брат си Атанас в някои подпелистерски селища като Дихово, Велушина и Претор.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 38. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.