Свети Илия (Богомила)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
„Свети Илия“ или Горната църква (на македонска литературна норма: „Свети Илија“, Горната Црква) е православна църква във велешкото село Богомила, централната част на Северна Македония. Храмът е част от Повардарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Свети Илия“ „Свети Илија“ | |
 Стенопис на Свети Илия в патронната ниша, XVII век, прерисуван в 1872 г. | |
 Местоположение в Чашка | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Богомила |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Велес |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Илия“ в Общомедия | |
Архитектура редактиране
Църквата е разположена в западния край на селото. Според местното население това е по-старият от двата селски храма. В архитектурно отношение е малка, еднокорабна църква с издължена полукръгла апсида на източната страна. Градежът е от кършен камък.[1] Покривът е на две води. Храмът се състои от две части – сегашното олтарно пространство, вкопано в земята, всъщност представлява стара църква, а новата доградена част играе роля на трапезария.[2] Пред самата църква е запазена оригинална дълга каменна трапеза, доказателство за голямата възраст на храма.[2][3]
Живопис редактиране
В патронната ниша южно от западния вход в олтара има допоясно изображение на Свети Илия в зелена наметка с развит свитък с църковнославянски текст и гъше перо в ръка. Над лявото му рамо е изписана годината 1872, но синият фон и сигнатурата са прерисувани и под тях прозира част от оригиналния шрифт. Според художествените особености фреската е от XVII век, прерисувана от неук зограф в края на XIX или началото на XX век. По-стара живопис – вероятно не по-стара от тази от 1872 г., е централното изображение на Исус Христос на източната страна, част от правите фигури на светци от първата зона и част пророците в медальони във втората.[2]
В църквата има икона на Свети Илия от 1939 година (31 х 22 х 1,8), подписана от Димитър Папрадишки.[1] В Долната църква на селото - „Свети Атанасий“ се пазят царски двери и иконостасни икони от XVII век, сред които има и патронна икона на Възнесение Илиево и е възможно това да е иконостасът на църквата „Свети Илия“.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 197. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 198. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 279. (на македонска литературна норма)