Свиневиден елен

вид бозайник

Свиневидният елен (Hyelaphus porcinus), наричан също свински елен,[2] е дребен вид елен, висок едва 60-75 cm с дължина на тялото 105-115 cm. „Свински“ или „свиневиден“ се нарича заради своето набито, мускулесто тяло с къси крака и начина по който бяга, като свежда глава и гледа да се шмугне някъде, вместо да прескача препятствията на пътя си, както останалите елени. Само мъжките свиневидни елени имат рога с три разклонения и дължина до 60 cm. Видът е застрашен от изчезване.[3]

Свиневиден елен
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
триб:Cervini
род:Hyelaphus
вид:Свиневиден елен (A. porcinus)
Научно наименование
(Zimmermann, 1780)
Синоними
  • Hyelaphus porcinus
  • Cervus porcinus Zimmermann, 1780
Свиневиден елен в Общомедия
[ редактиране ]

Подвидове и разпространение редактиране

Има два подвида свиневидни елени, като същинският (Axis p. porcinus) се среща от Пакистан, през Северна Индия до Мианмар, а индокитайският[2] (Axis p. annamaticus) обитава Индокитай.

Бавеанските (Axis kuhlii) и Каламиански (Axis calamianensis) елени по-рано били считани за подвидове свиневидни елени. Първите се срещат само на о-в Бавеан в Индонезия, а вторите на групата острови Каламиан (Филипините). И двата вида са застрашени от изчезване (Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN).

Начин на живот редактиране

Свиневидният елен живее самостоятелно, но през размножителния сезон (септември-декември) се срещат двойки и рядко малки стада. Обитава покрайнините на гори, крайбрежия на реки и блата. Денят обикновено прекарва скрит в гъстата растителност, като излиза да пасе на открито рано сутрин и привечер. Когато надуши опасност надава писък или предупредително излайване и бяга с вирната бяла опашка, търсейки прикритие в гъстата растителност. Мъжките ревностно защитават своята територия и битките им през размножителния сезон са много ожесточени. За разлика от повечето елени мъжките не надават рев и не образуват хареми.

Източници редактиране

  1. Axis porcinus (Zimmermann, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
  3. Timmins, R.J., Duckworth, J.W., Samba Kumar, N., Anwarul Islam, Md., Sagar Baral, H., Long, B. & Maxwell, A. Axis porcinus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 април 2009. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of endangered.