Света Анна с мадоната и младенеца
„Света Анна с мадоната и младенеца“[1] е картина, нарисувана с маслени бои от Леонардо да Винчи, която изобразява света Анна, нейната дъщеря Дева Мария, седнала в скута ѝ и невръстния Исус, който почти изскача от ръцете на майка си, за да хване едно агънце[2][1]. Картината е поръчана за част от олтар за църквата Сантисима Анунциата във Флоренция, като тази тема дълго е вълнувала Леонардо.
| Св. Анна с мадоната и младенеца | |
 | |
| Художник | Леонардо да Винчи |
|---|---|
| Година | около 1508 |
| Техника | масло върху дъска |
| Размери | 168 × 122 cm |
| Изложена | Лувър, Париж |
| Света Анна с мадоната и младенеца в Общомедия | |
История редактиране
Поръчката за картината е на монасите от църквата Сантисима Анунциата, където Леонардо е настанен при второто си пребиваване във Флоренция, където се завръща през 1500 г. В манастира са му отделени пет стаи, в него има библиотека за проучванията му, а съвсем близо е болницата Санта Мария Нуова, където Леонардо изучава човешката анатомия чрез аутопсии.[3]
След като получава поръчката, Леонардо се бави с изпълнението, докато най-накрая нарисува скица на Богородица със света Анна и младенеца Христос. Вазари пише, че тази скица става сензация и два дни хората се тълпят да я видят. Той обаче описва, че рисунката включва и свети Йоан като момченце, което не отговаря на композицията, съхраняван днес в Лувъра. Според Айзъксън Вазари вероятно се обърква, тъй като наистина има варианти на рисунката със свети Йоан вместо агнето, съхранявани в Бърлингтън хаус, Лондон (The Burlington House Cartoon).[3] Това намесване на свети Йоан остава историческа загадка, като към края на XX век сред учените се оформя мнението, че Леонардо е започнал със скицата с агне през 1501 г., после се е разколебал и няколко години по-късно е нарисувал скица със свети Йоан. Накрая пак е променил решението си и в окончателната картина се е върнал към версията с агне и без свети Йоан. Според друго тълкуване скицата от Бърлингтън хаус предхожда останалите.[4]
Веспучи отбелязва, че централната част на картината е завършена през 1503 г. Тя обаче никога не е предадена на монасите, а Леонардо продължава да я носи със себе си до края на живота си, като внася подобрения в продължение на повече от десетилетие. През тези години неговите ученици правят нейни копия, някои от които са дори по-завършени от картината.[5]
През 2008 г. уредникът на Лувъра открива няколко бледи скици, за които се мисли, че са нарисувани от Леонардо. Инфрачервената рефлектография е използвана, за да разкрие рисунки 7 x 4 инча на конска глава, която приличала на скиците на конете, които Да Винчи е направил преди да нарисува стенописа „Битката при Ангиари“. Също така е разкрита и втора скица 6 1/2 x 4 инча, изобразяваща половин череп. Трета скица показва младенеца, който си играе с агне, като тази скица е подобна на сцената на предната страна на картина в Лувъра. Говорител заявява, че е „много вероятно“ скиците да са нарисувани от Леонардо и че това е първият път, когато е открита рисунка „на обратната страна“ на някоя от картините му. Тя ще бъде изучавана още от екип учени, докато бива реставрирана.
Съдържание и композиция редактиране
Картината е приятна за гледане, навява спокойствие и същевременно е малко объркваща. Композицията на трите фигури е доста компактна, телата на Анна и Мария изглеждат като слети, докато двете се суетят около малкото дете. При по-внимателно вглеждане се вижда, че Мария е в скута на Анна и не е ясно какво е имал предвид Леонардо с тази поза, а и липсват други примери на жени, седнали една в друга. И Мария, и Анна, изглеждат млади сякаш са сестри, макар че има известна диспропорция в размера на телата им и Анна е малко по-голяма. С това леко, но забележимо изкривяване на размерите на фигурите, Леонардо акцентира върху връзката майка-дъщеря между Анна и Мария, въпреки липсата на визуални знаци за по-напредналата възраст на Анна. Младенецът държи агнето за главата и е решен да си поиграе с него, докато Мария е изпъната в опит да го задържи и гледа детето си в очите.
Според Кенет Кларк Света Анна с мадоната и младенеца е най-сложната и многопластова кавалетна творба на Леонардо, сравнима с Мона Лиза.[4]
Интерпретации на Фройд редактиране
Зигмунд Фройд се заема с психоаналитично изследване на Леонардо в есето си „Един спомен от детството на Леонардо“. Според Фройд дрехата на мадоната разкрива лешояд, когато се погледне настрани. Фройд твърди, че това е признак за „пасивна хомосексуална“ фантазия от детството на Леонардо, която той описва в Codex Atlanticus, където си спомня и описва как е бил атакуван от лешояд, докато е бил в кошарата си. Пасажът е преведен по следния начин:
| „ | Изглежда сякаш ми е писано цял живот да бъда дълбоко заинтригуван от лешояди, защото мога да си спомня един от най-ранните си спомени. Докато бях в кошарата си, един лешояд се спуска и отваря устата ми с опашката си и ме удря многократно с нея по устните ми. | “ |
Според Фройд тази фантазия се базира на спомен за кърменето от майчината гърда. Той аргументира твърдението си с египетски йероглифи, които представят майката като лешояд, защото египтяните вярвали, че няма мъжки лешояди и женските птици зачевали от вятъра.
Думата на Фройд „лешояд“ обаче е грешно преведена от немския преводач на кодекса. Птицата, за която Леонардо говори, всъщност е каня, която е граблива птица и от време на време се храни с мърша. Това много разочарова Фройд и той признава на Лу Андреас-Саломе, че счита Леонардо за единственото красивото нещо, за което някога е писал. Някои последователи на Фройд се опитват да поправят теорията, като включват и каня.
Друга теория, предложена от Фройд, се опитва да обясни любовта на Леонардо към изобразяването на Дева Мария заедно със света Анна. Леонардо, който е незаконен син, е отгледан от родната си майка, а след това е осиновен от своя баща Сер Пиеро, който има ново семейство. Така идеята да представя майката на Исус с нейната собствена майка е близка до сърцето му, защото в този смисъл и той има две майки. Трябва да се отбележи, че и в двете композиции (картината в Лувъра и картината в Лондон) е трудно да се определи дали света Анна е с цяло поколение по-възрастна от Дева Мария.
Спорове относно почистването редактиране
На 7 октомври 2011 г. Le Journal des Arts (парижко издание за изкуството) заключава, че реставрацията представлява по-голяма опасност за картината, отколкото се е предполагало. В края на декември на 2011 г. и началото на януари се появяват сведения, че Сеголене Бергеон Лангле, бивш директор на опазването и съхранението на картините в Лувъра и националните музеи на Франция, Жан-Пиер Кузен, бивш директор, отговарящ за картините в Лувъра, и комитетът, отговарящ за реставрацията на картините, са подали оставка заради спор с критици, твърдящи, че картината е повредена от почистването, като цветовете са станали по-ярки, отколкото авторът е искал.
Източници редактиране
- ↑ а б Айзъксън 2018, с. 249.
- ↑ Интерпретирано като жертвения агнец, символизиращ мъките Христови
- ↑ а б Айзъксън 2018, с. 250.
- ↑ а б Айзъксън 2018, с. 252.
- ↑ Айзъксън 2018, с. 254.
Литература редактиране
- Айзъксън, Уолтър. Леонардо да Винчи. София, Софтпрес, 2018. ISBN 9786191514489. с. 534.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Virgin and Child with St. Anne (Leonardo) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |