Св. св. Кирил и Методий (Будапеща)

православна църква в Будапеща
Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.

„Св. св. Кирил и Методий“ е православна църква в Будапеща, Унгария. Тя е главният храм на Българската православна църква в Унгария, която е част от Западно- и средноевропейската епархия на Българската православна църква.

„Св. св. Кирил и Методий“
Изглед към църквата през 2022 г.
Изглед към църквата през 2022 г.
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна Унгария
Населено мястоБудапеща
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияЗападно- и Средноевропейска епархия]]
Тип на сградатацърква
Статутдействащ храм
„Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Носи името на българските светци и създатели на славянската азбука Кирил и Методий, които римокатолическата църква канонизира като светци-защитници на Европа.

Дружеството на българите в Унгария подема инициативата за изграждане на църковен храм и ново училище. През 1930 г. Будапещенската столична община подарява на българската общност поземлен парцел на улица „Вагохид“ в район Ференцварош. Скоро започва строежът на църквата, след година е готова. Средствата за строежа са осигурени изцяло от живеещите в Унгария българи, като от даренията им са събрани 70 хиляди пенгьо.

Основният камът на храма е положен на 31 май 1931 година от епископ Борис Стобийски.[1]

Църквата е планирана от големия унгарски архитект от началото на ХХ век Аладар Аркаи. В неговото творчество строежът на култови сгради заема значително място. От 7-те църкви, построени по негови проекти, българската е последна по време. При нейното създаване той взема за образец прочути български църкви, като катедралата „Св. Александър Невски“ в София и църквата в Бачковския манастир. По неговия проект тя е трикорабен византийски храм с купол, в която намираме главните архитектурни елементи на източноправославното богослужение. Тя е единствената в Будапеща сграда във византийски стил.

Архитектът изгражда църквата с изтънчен вкус и естетическо чувство и съчетава ранната модерна архитектура с традициите на българското строително изкуство, за да постигне строга и изискана външност. От вътрешността на църквата най-забележителен е купола, на който иконостасът, пренесен там след 1930 г. от параклиса на ул. „Лоняи“, и изящните свещници придават допълнителна красота. В плановете на архитекта е бил включен и строежът на училищна сграда, обхващаща от 3 страни църквата. Но мечтаният от Аладар Аркаи комплекс не е завършен.

По време на войната сградата понася значителни щети и днес нейният външен вид е изменен: липсва покривът с керемиди и цветните стъкла на прозорците.

Отец Мамаков на служба

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 215.