Сграда на Народното събрание

Официалната сграда на Народното събрание е сред първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София. Използва се от 1885 до 2020 и от 2021 до 2023 за провеждане на заседанията на Народното събрание.

Сградата на НС през 2015 г.

След бомбардировките над София на 10 януари 1944 г.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници. В съседство, към бъдещата катедрала „Свети Александър Невски“, се намира циганската Чауш махала, чиито жители по това време са изселени в „Коньовица“.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската народна банка в Белград (1891 – 1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември същата година княз Александър І, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856 – 1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861 – 1928). Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов-тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски“ по проект на архитект Пенчо Койчев. Строителството завършва в 1928 г.

По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е поставена дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е обновено обзавеждането от колектив от КИПП „Главпроект“ с ръководител арх. Павел Николов (1922 – 2009 г.). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от държавния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Външни препратки

• Официален сайт на Народното събрание Архив на оригинала от 2005-06-24 в Wayback Machine.
• Исторически снимки на Народното събрание
• Предаване на заседанията на живо Архив на оригинала от 2015-09-12 в Wayback Machine.

42.694444, 23.332778