Северен (район на Пловдив)

Северен
	Северен
— район на Пловдив —
	Мостът на Герджика и район Северен погледнати от високо
	Северен Координати: 42°09′51″ с. ш. 24°44′40.99″ и. д. / 42.164167° с. ш. 24.744722° и. д. Северен
Страна	България
Област	Област Пловдив
Община	Община Пловдив
Част от	Пловдив
Население	54 хил. души (2009 г.)
Кмет	Венцислава Любенова
ЕКАТТЕ	56784-04
Пощенски код	4004
Официален сайт	www.severen.bg/plovdiv
	Северен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кършияка.

Район Северен е един от административните райони на Община Пловдив.

Районът е известен също с името Кършияка (произнасяно още Каршияка, Каршиака), което произлиза от турски език (Karşıyaka – „другия бряг“) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица.^[1]

Разположение и структура редактиране

Границите на район „Северен“ са – на запад, север и изток със землищната граница на Пловдив с община „Марица“, а на юг е северният бряг на река Марица, където от изток на запад граничи с районите „Източен“, „Централен“ и „Западен“.^[2]

Районът се състои от следните квартали,^[3] носещи имената на най-известните им обекти или стари названия.

Реално обаче Кършияка е името на квартала, разположен в района около новотел „Пловдив“ и църквата „Св. Иван Рилски“.^[3] Условните му граници са на север към гара Филипово, на запад – Захарната фабрика, на изток – Пловдивският международен панаир и на юг – река Марица.

История редактиране

Каршияка се образува в началото на XVI в.^[4] По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшня за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост, който се е намирал близо до пешеходния мост.^[1]^[5]

През XVI в. в Пловдив се заселват голям брой евреи, а през следващия век пристигат арменци от Галатия. По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка. Сухоземните маршрути от Западна и Централна Европа до Цариград през пролетта и лятото са минавали на север от Пловдив. Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала. Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с гемиджийство, но основно с бахчийство.^[5]

Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни зеленчукопроизводители, използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков и др., свидетелстват за изискан стил.

Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове^[6] през 1995 г.

Население редактиране

Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 г. съставлява 54 218 жители.^[7]

Администрация редактиране

Кметове на района:

Ральо Ралев (2011 – 2019)
Стоян Алексиев (2019 – 2023)
Венцислава Любенова (от 2023 г.)

В района работят държавни административни учреждения – полицейско и пожарно управление, KAT, Бюрото на регионалната служба по заетостта и много други. На територята на района се намира и админситрацията на Община Марица.

Инфраструктура редактиране

Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Гранд хотел „Пловдив“, „Санкт Петербург“ и „Марица“.

Училища редактиране

В района се намират

Новата сграда на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и спортната зала на университета.
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите

В района се намират гимназиите:

Езикова гимназия „Пловдив“
Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“
Езикова гимназия „Иван Вазов“
ПГ Хранителни Технологии и Техника

Както и училищата

СОУ „Пейо Яворов“
СОУ „Христо Г. Данов“
СОУ „Никола Вапцаров“
СОУ „Райна Княгиня“,
ОУ „Димитър Димов“,
НУ „Христо Ботев“ и др.

Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски и езикови центрове, детски кухни, детски забавачки и детски консултации.

Здравеопазване редактиране

В района работят и известен брой здравни заведения:

МБАЛ Пловдив
МБАЛ „Св. Иван Рилски“
3 ДКЦ

Промишленост редактиране

Дейност развиват и промишлени предприятия разположени около входно-изходните към трите възела на магистрала Тракия, Пазарджик и Рогош.

На територията на района се намират:

Институт по консервна промишленост
Институт по зеленчукови култури
Институт по рибарство и аквакултури

Tърговия редактиране

На територията на района се намира Пловдивския панаир.

В района развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини.

Tранспорт редактиране

В Район Северен се движат (частни) автобуси и маршрутки, които свързват района с центъра и останалите части на града. В района функционира и железопътен транспорт – съществуват жп гара Филипово и автогара Север. На разположение са и частни транспортни услуги като таксита, налице са и няколко бензиностанции и газостанции.

Автобусни линии редактиране

1, 4, 7, 9, 11, 12, 15, 16, 18, 20, 21, 25, 27, 93 и 99.

Маршрутни линии редактиране

5 и 8

Култура, спорт и забележителности редактиране

Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки.

В района се намира стадиона на ФК Марица, зала „Строител“ и спортната зала на Пловдивския университет.

Забележителности редактиране

Къщи в следосвобожденска архитектура на старата улица „Карловска“ и малкото площадче „Неофит Рилски“.

Паркове редактиране

Парк „Рибница“

Храмове редактиране

Естествен център на района е православния храм „Св. Иван Рилски“, построен през 1931 г.^[1] Наблизо до него се намира и евангелиски храм.

Паметници редактиране

Паметна плоча на мяското, където е бил ханът на братя Търневи – ул. Васил Левски, близо да църква „Св. Иван Рилски“
Паметни плочи на загиналите пловдивчани от кв. Филипово във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. – плочите са поставени на източната страна на църквата „Свети Иван Рилски“ поставени съответно през 1938 и 1940 г.