Уикипедия

Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации

Седмият редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации е проведен в София от 20 януари 1929 година.[1][2][3][4]

Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации
— конгрес —
Брошурата „Едно необходимо осветление“
Брошурата „Едно необходимо осветление“
МястоСофия, България
Дата1929 г.
Резултатовладяване на Националния комитет от михайловистите

Решения редактиране

Конгресът е проведен половин година след убийството на генерал Александър Протогеров от 7 юли 1928 година и последвалия го Седми конгрес на ВМРО, които водят до разцепление в революционната организация на михайловистко и протогеровистко крило. На когреса присъстват над 400 делегати от 160 дружества из цяла България.[5] Сред делегатите са видни бивши революционери от ВМОРО и дейци от легалното македоно-одринско движение като Димитър Мирчев, доктор Константин Станишев, Тодор Попантов, Ангел Узунов, Йордан Бадев, Георги Кулишев, Петър Мончев, Спиридон Велев, Тома Кърчов, Лев Кацков, Методи Гелев, Георги Томалевски и други. Основният проблем на конгреса е оценка на дейността на Националния комитет, доминиран от михайловистите, както и работата на печатния орган на македонските братства – вестник „Македония“.[3]

Конгресът е бурен и михайловистите с всички средства се опитват да предотвратят критики към Националния комитет и разискване на проблемите във ВМРО. Същевременно политиката на вестник „Македония“ е подложена на критики от михайловистите.[3] Членовете на Националния комитет Евтим Спространов и Йордан Мирчев единствени отказват да поискат оставката на главния редактор Георги Кулишев, който след убийството на Протогеров развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов.[6] На конгреса Спространов и Мирчев напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика[7] и така разцеплението във ВМРО се пренася и в средите на емиграцията.[3][8]

Конгресът приема Резолюция за положението на българите под гръцка власт и сръбска власт.[9][10]

„Едно необходимо осветление“ редактиране

През март 1929 година дисидентските делегати на конгреса издават брошурата „Едно необходимо осветление“, в която публикуват част от протоколите на Седмия конгрес на братствата, неприетата от Бюрото на конгреса за разискване и гласуване декларация, телеграма от Секретариата на Съюза на македонските студентски дружества, която е прочетена само частично от Бюрото и писмо от македонската емиграция в Цариград, което не е обявено пред делегатите.[3]

Бележки редактиране

  1. ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 4. София, МНИ, 2003. с. 229.
  2. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 217.
  3. ↑ а б в г д Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
  4. ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 286.
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
  7. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 220.
  8. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 219 – 220.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 881.
  10. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 218.
  11. ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
  12. ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 9. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Седми_конгрес_на_Съюза_на_македонските_емигрантски_организации&oldid=12126961“.