Семиотична литературна критика

Семиотична литературна критика, още наричана литературна семиотика, е подход в литературната критика, който е основан на теорията за знаците или семиотиката. В действителност семиотиката има много голямо влияние върху развитието на литературната теория от етапа на формалните подходи, като самата семиотика е тясно обвързана със структурализма на Сосюр.

Ранните форми на литературната семиотика произлизат от формалните подходи в литературата, специално руски формализъм и структурална лингвистика, особено Пражкия лингвистичен кръжок. Владимир Проп, Алгирдас Жулиен Греймас и Виктор Шкловски са едни от първите литературни семиотици, те се занимават с формален анализ на наративните форми, което донякъде напомня на литературна математика или поне литературен синтаксис.

Библиография редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Semiotic literary criticism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​