Сеноните (на латински: Senones) са келтско племе, населяващо Галия, граничещо на север с паризиите, на запад с карнутите, на юг с едуите и на изток с лингоните, бойите и мандубиите. Главно селище на сеноните е Агединкум (на латински: Agedincum, наричано също и civitas Senonum или Senones, днешния град Санс). От другите им селища най-известни са Велаунодунум, Мелодунум, Ариака, Корабилий, Аутисиодорум (Autissiodurum или Antissiodurum).

Около 400 г. пр.н.е. част от сеноните се придвижва към Северна Италия и се заселва близо до Адриатическо море, между реките Итис и Езис, тъй като по-голямата част от северноиталийските земи вече е заета от други келтски племена. Тук е основан гра на име Сена Галика (по-късно Сенигалия, на латински: Senigallia). Скоро след това, между сеноните и римляните възникват стълкновения, в резултат на които галите превземат почти целия Рим през 387 г. пр.н.е. и обсаждат Капитолия – обсада продължила повече от шест месеца. Изтощените от глад и болести войски на сеноните и бойите са принудени да отстъпят. Войните между римляните и италийските сенони продължават на практика непрестанно. Едва в 283 г. пр.н.е. римска армия, начело с консула Публий Долабела, им нанася съкрушителен удар.

По време на походите на Юлий Цезар, сеноните, останали да живеят в Галия, като постоянни съперници на едуите са сравнително по-малко опасен противник за римляните, въпреки че се бунтуват против римското владичество. В своите „Записки за Галската война“, Цезар ги описва като племето, което „има най-силната държава и се ползва с най-голям авторитет сред галите.“.[1] През 51 г. пр.н.е. сеноните участват и в голямото галско въстание, предвождано от Версенжеторикс, като на общоплеменния съвет е решено те да участват с дванадесет хиляди бойци.[2]

Бележки редактиране

  1. ((la)) C. IVLI CAESARIS. COMMENTARIORVM DE BELLO GALLICO L.V.54
  2. ((la)) C. IVLI CAESARIS. COMMENTARIORVM DE BELLO GALLICO L.V.75
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сеноны (племя)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​