Серафим Северняк

Серафим Северняк, псевдоним на Серафим Николов Серафимов, е български писател и публицист.

Серафим Северняк
български писател
Роден	10 юли 1930 г. Горна Липница, Царство България
Починал	24 май 1988 г. Хавана, Куба
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, редактор, драматург, писател
Литература
Псевдоним	Серафим Северняк
Период	1948 – 1988
Жанрове	разказ, повест, пътепис, фейлетон
Направление	социалистически реализъм

Биография

Серафим Северняк е роден на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област в семейството на учителите Никола и Марийка Серафимови. Завършва училище в Търново (1947) и Българска филология в Софийския държавен университет (1951). По време на следването си дебютира във в. „Литературен фронт“ с разказа „Син“ (1948 г.).

След завършване на висшето си образование С. Северняк работи най-често като редактор:

• заместник главен редактор на сп. „България“ (издание на БТА за чужбина, 1952 г.),
• кореспондент във в. „Литературен фронт“ (1953 – 1956 г.),
• редактор в сп. „Пламък“ (1956 – 1962 г.),
• драматург на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ (1962 – 1964 г.),
• драматург на Сатиричния театър в София (1964 – 1966 г.),
• главен редактор на редакция „ЛИК“ в БНТ (1966 – 1970 г.),
• първи зам.-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1971 – 1975 г.),
• главен редактор на сп. „Отечество“ (1975 – 1988 г.).

Има три брака, дъщери – Мила и Радослава.

Серафим Северняк умира на 24 май 1988 г. в болницата „Братя Алмехейрос“ в Хавана, Куба.

Библиография

• „Стопани“ (разкази, 1952 г.),
• „Свои хора“ (разкази и фейлетони, 1954 г.),
• „Десет разказа“ (1957 г.),
• „От нашия кореспондент“ (1959 г.),
• „Златното сияние“ (есета, 1961 г.),
• „Привечер“ (разкази, 1962 г.),
• „Ракетите, спътниците и ти“ (в съавт., 1964 г.),
• „Ветрило на санталово дърво“ (разкази, 1966 г.),
• „Законът на всяка земя“ (разкази, 1967 г.),
• „Криле“ (повест, 1967 г.),
• „Между розата и лъва“ (художествени пътеписи, 1969 г.),
• „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство с Никола Инджов, 1971 г.)
• „Охридска балада“ (повест, 1971 г.),
• „Бели грижи“ (разкази, 1972 г.),
• „Квадратна вселена“ (художествени пътеписи, 1972 г.),
• „Книга за Септември“ (документална повест, 1973 г.),
• „Филипики и пристрастие“ (есета, 1976 г.),
• „Когато розите стават звезди“ (1979 г.),
• „Изкачване на Еверест“ (есета, 1980 г.),
• „Земя, отрупана с история“ (1981 г.),
• „Чудомир“ (1983 г.),
• „Северни дърворезезби“ (есета, 1985 г.),
• „Зелено небе“ (роман, 1986 г.),
• „От Горна Липница до Монтевидео“ (1986 г.),
• „Свободният преди Освобождението. Документална книга за Васил Левски“ (1987 г.),
• „По острието на бръснача. Есета“ (1987, 1990 г.),
• „Рози сред звездите“ (1988 г.),
• „Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря…“ (есета, 1988 г.),
• „Ветрило“ (разкази, 1990 г.) и др.

Източници

• Серафим Северняк в Литературен свят
• Борис Цветанов, „Кой и защо уби Серафим Северняка“, в. „Десант“, 22.06.2011
• Искра Ценкова, „Серафим Северняк знаел, че го пращат на смърт“, в. „Новинар“, 13 март 2004
• Никола Инджов, „Един българин по-малко“, в. „Дума“, 23 март 2013