Сергей Герджиков

Сергей Стоилов Герджиков е български философ, доктор на философските науки и професор във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преподава дълги години философия на науката в специалност Философия. Работи във философия на науката, онтология, антропология, философия на културата и на Изтока, философия на езика. Изследванията му са реализирани в над 140 научни трудове и учебници, сред които 13 монографии и около 120 научни студии и статии към 2021. Съставител и преводач е на 4 антологии. Автор е на над 25 учебници и помагала по философия и гражданско образование. Чете лекции по методика на философията в училище във Философски факултет на СУ. Автор е на 3 книги – пътеписи и на 10 малки пътеписи. От 1987 в печата излизат и негови публицистични статии, а от 2018 – разкази.

Сергей Герджиков
български философ
Роден	1956 г. Беден, Народна република България
Учил в	Софийски университет

Биография

Сергей Герджиков е роден през 1956 г. в с. Беден, Смолянски регион, където завършва основно образование в ОУ „Васил Левски“ през 1971 г. Средно образование завършва в Образцовия техникум по електротехника в Пловдив през 1975. Приет е в сп. Философия в Софийския университет и следва в периода 1975 – 1979 г. Завършва философия и социология. През 1987 г. защитава дисертацията си „Живот и научна рационалност“ за доктор по философия (кандидат на философските науки). През 1989 г. е избран за доцент по философия на науката към катедра „Философия“ и започва лекции по философия в Биологическия факултет, а след това поема курса „Философия на науката“ във Философския факултет на СУ. Специализира в МГУ в периода октомври 1985-юни 1986. Защитава докторска дисертация през 1997 г., а през 2000 г. е избран за професор по философия на науката. През 1996 и 1997 г. специализира в CEU (Central European University) в Будапеща. През 1998 г. участва на XX световен конгрес по философия в Бостън с доклад на тема: „Граници на науката“. Има участия в международни конференции, научни проекти и специализации. Разработва проекта Post-communist mental dynamics със стипендия от НАТО в периода 1998 – 2000 г. През 2001 – 2002 е в Япония, Киото, университета „Ханацоно“, със спечелен конкурс по проекта „Zen & Limits of Science“. След две години отново е в Япония за специализация към университета Tokai. Член е на Асоциацията по философия на науката (Philosophy of Science Association, PSA).

Философия

Онтология

Централно значение във философията на Сергей Герджиков заема идеята за света като поток (светуване). Реалното не се схваща като йерархия от същности или нещо дадено. Светът е „осветен“ и оформен в жизнения процес на човека като жива форма. Негова форма е редът, който организмите синтезират, противостоейки на хаоса и ентропията. Да живее един организъм означава да „светува“ – да ре-синтезира свят в актовете на възприятието и в динамиката на своята активност. Като следствие от това опитът не е образ на света, а самият свят. Тази позиция е в основата на няколко решения на българския философ по субект-обектната дихотомия, отношението между дух и материя, опозицията дадено и създадено (реално – виртуално), скептицизма относно познанието, делението култура – природа, проблема за смисъла и значението и др. Животът, който в концепцията се явява философският хоризонт за проумяване на света, С. Герджиков определя като „неразчленен преживяван смисъл и осветен от него, но зададен отвън ред, на спонтанен поток и природна или сътворена форма, очертана от подредени значещи единици – текст. “ Най-съществена характеристика на живота е спонтанният синтез на подредби срещу разпадането и ентропията. Понятието за ред е дефинирано като придаване на определеност чрез отнасяне в жизнен процес – ресинтез на жива форма. В отношенията неподредените елементи на опита биват свързани и придобиват смисъл. Редът редуцира информацията и така оптимизира разхода на енергия. В по-късни текстове при анализ на специфичния за науката начин на подреждане на света, С. Герджиков придава формален вид на понятията за ред и смисъл със средствата на информационни и математически дефиниции за релации. В методологичен план от голямо значение за развитата концепция е тезата, че относителността не е хлъзгава почва, която ни носи към релативизъм. Всяка определеност се получава с отнасяне и нещата са такива, каквито са техните релации (в тях и с другите неща). (Философия на относителността, §§ 9,10).

Философия на науката

Концепцията, която се оформя, очертава и уточнява от самото начало на научната кариера на Сергей Герджиков, може да се нарече „релационна“ в най-широк смисъл. Научното изследване се разбира като „релационно подреждане“. То е аналогично на попълване на пъзел с корелирани символни единици. Описанието и обяснението като усилено описание, се осъществяват чрез прилагане на релации на зависимости (функции) между множества данни. Данните гравитират към сетивните феномени и така науката запазва емпиричен смисъл. В монографиите Граници на науката (1995) и Научното обяснение на света (2000) Сергей Герджиков очертава формата и границите на науката като подреждане на опита в организирана структура, от която е отстранена субективната перспектива на отделния познаващ. Обект на науката е светът, но не като някакъв изкуствен философски универсум, а като споделен жизнен опит, определен от специфичната човешка форма. Това е светът като природа, „първата подредба“, върху която се създават различните артефакти, включително и тези на науката. Корените на научната рационалност са потърсени в постоянната връзка с този свят и в стремежа неговият ред да бъде „усилен“.

В студията „Научното изследване като релационно подреждане“ научното изследване е определено като „релационно подреждане“, което се корени в селекции от релевантни данни – стойности. Те се подреждат чрез създавани за целта матрици за тяхното свързване в протоколи. Матрицата се развива в посока повишаване на организацията („усилване“). Тя е концептуален модел за организиране на данните във все по-силни зависимости между тях.

През 1985 г. Сергей Герджиков представя авторска концепция за научното обяснение, в центъра на която стои т.н. „матричен модел на научното обяснение“ . Моделът е по-късно доразвиван, формализиран и поставен в контекста на схващанията на българския философ за спецификата на самото научно изследване. В него е експлициран начинът, по който в установените от науката връзки между структурите и процесите в света се крие възможността за тяхното обяснение. Научното обяснение в матричния модел е форма на „информационна редукция“ чрез употребата на установена в матрица зависимост. При обяснението се разкрива как една стойност е зависима от други, т.е. как отделните данни в експланандума са дефинирани от данните и зависимостите в експлананса. В научното изследване информацията се подрежда в йерархия от функционални зависимости в посока към все по-висок ред и систематичност. Данните, изразени в по-ниските нива на информационната система, намират обяснение чрез матрици от по-високите функционално определени нива. По този начин една установена зависимост може да намери обяснение чрез друга.

Антропология

Онтологичната концепция на Сергей Герджиков обосновава схващанията му в областта на антропологията. За анализа основно значение има прокараното от българския философ разграничение между реално и виртуално. Реален е човешкият свят като жизнен поток и „феноменално единство от преживявани форми“ . Спецификата му е разгледана в монографията Формата на човешкия свят (2010) и нейното продължение, книгата Светуване (2010). При анализа на отделните светови модуси са преразгледани основни философски понятия: свят – живот, ментално – физическо. Светът на реалното е определен от органичната форма на човека и е еднакъв за всички хора, доколкото са човешки същества. През него човек се ражда, живее и умира в една реалност, в която животът е потопен (физическа реалност). Той се преживява като собствено възприятие, мислене-говорене и действие. Неговата динамична жива форма е постоянно възпроизвеждана в актовете на живеенето. Особеност на концепцията е, че живеещият се открива външно като живо тяло, а вътрешно (непосредствено) – в съдържанието на преживяваното, в неговата ограниченост и неотстранимост. Това е определение за свят отвъд опозицията субект – обект.

Реалното е безотносително, то се живее непосредствено и не може да бъде отменено или заличено. В неговия поток обаче човек синтезира смислови форми – създава и влага образи, символи и знаци, които усилват естествения ред и служат за неговото овладяване. Всичко създадено по този начин чертае сферата на виртуалното. Виртуални са не само симулациите, образите и свободните творения, но и останалите артефакти – знаковите системи (думи и числа), оръдията, нормите и правилата. Смисълът, който съставя „тъканта“ на виртуалното, се продуцира чрез отнасяне – „Всяко определение е отношение.“. Така например едно парче плат е реално като къс материя, но е дреха като артефакт със смисъл: значение или функция, т.е. дреха е в отношение към една култура, създадена от човешки същества. Това концептуално решение, което радикално разширява сферата на виртуалното, дава възможност за по-ясно отличаване на идея от предмет и има основно методологично значение за антропологичните изследвания на Сергей Герджиков. То е средство за преодоляване на релативизма, тъй като дава възможност да се установи ясно в отделните случаи кое е обект и кое – описание и образ. Когато реално и виртуално се смесят, виртуалното се приема за реално, а това обособява една култура като отделен реален свят.

В ранен вариант философската антропология се разработва в темата за смъртта. Авторът осмисля личния си граничен опит в три плана: сънуване, рискуване, умиране. Смъртта е гранична реалия, която задава мащаб за осмисляне на живота. В монографията Дълбокото време С. Герджиков развива антропологична теория в археологията (Дълбокото време), корелирана с неговата философия на науката и онтология.

Философски и научни книги и монографии

• Дълбокото време. Монография плюс статии и студия. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2021. (550 с.)
• Философия и наука. Сборник статии. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2019.
• Светуване. София: Екстрем, Изток-Запад, 2010
• Формата на човешкия свят. София: Екстрем, Изток-Запад, 2010
• Философия на относителността. София: Екстрем, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008
• De-cogito. Отмисляне на измисления свят. София: Екстрем, 2007
• Богатствата на Бедан. София: Екстрем, 2005 (Селищна монография).
• Научното обяснение на света. София: Екстрем, 2000
• Хаос и ред след комунизма. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1998
• Граници на науката. София: Екстрем, УИ „Св. Кл. Охридски“, 1995
• Лицата на смъртта. София: Просвета, 1995
• Смъртен опит. София: Екстрем, 1994.
• Феноменът комунизъм. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994
• Рационалност и биология. София: УИ „Кл. Охридски“, 1991

Източници

• Интервюта: Братованова, Р. Проф. Сергей Герджиков. ИСТОРИЯТА, НАСЕЛЕНА С ХОРА. „Гутенберг“, 2006, с. 661 – 674
• Рецензия и анализ в: Димитров, А. Обективната реалност като екзистенциално и философско предизвикателство. Науката и жизненият свят, 2017, сс. 209 – 217.
• Рецензия в: Dimitrova, M. Serghey Gherdjikov. Philosophy of Relativity. Extrem, 2008, 749 pp. Sofia Philosophical Review, Vol III, No.1, 2009, pp.212 – 215
• Рецензия в: Елчинов, Д. De-cogito и философската терапия. Науката и жизненият свят, 2017, сс. 203 – 208.
• Анализ в: Иванова, А. Успехи и граници на редукционизма. Науката и жизненият свят, 2017, сс. 74 – 87.

Бележки

Външни препратки

• Блог на Сергей Герджиков
• Сергей Герджиков на сайта на ФФ, на СУ Архив на оригинала от 2021-11-30 в Wayback Machine.
• Сергей Герджиков профил в ORCID