Сѝзар Мѝлан Фавèла е дресьор и рехабилитатор на кучета от мексикански произход, натурализиран гражданин на САЩ от 2010 г.

Сизар Милан
César Millán
рехабилитатор на кучета
Роден
27 август 1969 г. (54 г.)
ПсевдонимDog Whisperer
El encantador de perros
Семейство
Уебсайтwww.cesarsway.com
Сизар Милан в Общомедия

Автор е на книги и издател на списание по въпросите за обучението на кучетата. Водещ е на реалити шоута посветени на кучетата, излъчвани основно по „National Geographic“.

Биография редактиране

Роден е в град Кулиакан, административен център на щата Синалоа в Мексико. Син е на Фелипе Милан Гилен и Мария Тереза Фавела де Милан. Израства сред животните във фермата на дядо си и от малък проявява таланта си да укротява и успокоява животните.

На 21-годишна възраст Сизар заедно със семейството му преминават нелегално границата на САЩ и се установяват в Санта Клара, щата Калифорния. Не знае нито дума английски и почти два месеца семейството живее на улицата, но уменията на младия рехабилитатор скоро му намират клиенти, сред които е и американската актриса и продуцент Джада Пинкет-Смит, която става негов поддръжник и ментор, а като начало му намира учител по английски.

През 2000 г. Сезар Милан получава официален статут на постоянно пребиваващ на територията на САЩ, а през 2009 г. получава американско гражданство.

Семейство и личен живот редактиране

През 1994 г. се жени за Илюзион Уилсън, от която има двама сина: Андрè (р.1995 г.) и Калвин (р.2001). През 2010 г. Илюзион подава молба в съда и се развежда с него. През същата година умира и любимото му куче Дади, американски питбул териер. Това предизвиква у Сизар силен емоционален срив и той прави опит за самоубийство. За да се измъкне от тежкото депресивно състояние дресьорът отказва да взема антидепресанти, а се обръща към работата, към кучетата и физическите натоварвания.

През 2012 г. Сизар се събира да живее с новата си приятелка Джахира Дар. При тях остава да живее по-малкият му син. Новото му семейство се появява понякога в епизодите от последния сезон на „Говорещия с кучета“.

Творческа дейност редактиране

През 2002 г. Сизар Милан създава в Лос Анджелис Център за рехабилитация на кучета, където се занимава с проблемни и агресивни индивиди.

През 2004 г. Сизар Милан става водещ на телевизионно реалити шоу „Говорещият с кучета“ (Dog Whisperer), посветено на рехабилитирането на кучета с дразнещо и агресивно поведение. Шоуто бързо набира популярност и се превръща в едно от най-гледаните предавания в САЩ. Излъчва се 7 сезона – от 13 септември 2004 г. до 15 септември 2012 г. по канала „National Geographic“ и бива предавано в над 80 страни. Във всеки епизод от по 60 мин. водещият се среща с 2 до 3 семейства, които имат проблеми в отношенията си с домашните си кучета – открива в повечето случаи къде е проблемът, а после обучава и наставлява семейството как да се държи с кучето и как да разчита знаците на неговото поведение. Шоуто се превръща в своеобразен бестселър сред телевизионните програми с научно-популярна насоченост.

След прекратяването на „Говорещия с кучета“ дресьорът започва през 2012 г. ново реалити шоу, „Водачът на глутницата“ (Leader of the Pack), в което се опитва да спаси изоставени в приюти кучета като им намери възможно най-подходящото за тях семейство и най-уверените водачи.

През 2009 г. Милан започва да издава в САЩ и Канада месечно списание „Как го прави Сизар“ (Cesar's Way) със статии и съвети за подобряване на взаимоотношенията между хората и техните домашни любимци кучетата. Списанието скоро се превръща в No1 по популярност в своя сектор в Северна Америка, а от 2012 г. стартира издаването му и в ЮАР.

Написва няколко книги с наставления по отглеждането на кучета и с автобиографична насоченост, които се превръщат в бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са преиздадени в над десет страни.

Сътрудничи с Йейлския университет при създаването на учебни програми за деца, основаващи се на взаимоотношенията с животни.

Работи с широк кръг личности с различни професии, включително и със знаменитости като Опра Уинфри, Никълъс Кейдж, Уил Смит, Вин Дизел и др.

Счита, че успехите му и при животните, и в бизнеса се дължат на онова, което е научил от кучетата – на личното чувство за баланс.

Някои дресьори и издания, посветени на животните, го критикуват за по-острия подход при справянето с агресивни и раздразниелни кучета, но като цяло и те признават ефективния му подход и метода му преди всичко да обучава собствениците, а след това те сами да превъзпитават домашните си любимци.

Дресура на кучета редактиране

Работата му се фокусира върху въздействието върху кучетата с т. нар. от него „спокойно-напориста (спокойно-настойчива) енергия“. Той коригира поведението на домашните любимци като обучава техните собственици да разбират нуждите и сигналите на кучетата, да осъзнават, че кучетата са групови животни и обикновено не живеят самостоятелно, а се събират на глутници с определена йерархия в тях. Той учи собствениците как да заемат лидерска позиция в онова, което кучето счита за своя „глутница“, но да я заемат спокойно, уверено и неотстъпно.

Милан поставя на първо място покриването и балансирането на основните нужди на кучето чрез: упражнения, дисциплина и любов – точно в тази последователност. С други думи задължение на собственика е да дава възможност на кучето да изразходва своята енергия чрез подходящи упражнения или да я насочва в подходяща за него работа, да го научи да следва ясни правила и да знае своите граници и ограничения, а в подходящото време, когато кучето е изпълнило неговите изисквания, да му дава своята любов. Милан настоява собствениците да показват своята любов към кучето само когато то е спокойно, уравновесено, когато е доволно, че е изпълнило упражненията или се е съобразило с правилата, когато умът му не е напрегнат и обезпокоен; защото ако кучето е нервно, уплашено, раздразнено или в друго превъзбудено състояние, проявите на любов от страна хората може само още повече да засилят дисбаланса на отрицателна енергия у него и да го научат да си търси внимание с помощта на дразнещо и невротично поведение.

Според Милан най-голямата грешка на собствениците на кучета е да им дават много внимание, нежност и лакомства, твърде малко дисциплина, почти никакви упражнения и съвсем недостатъчни разходки.

Рехабилитаторът подчертава особената важност на разходките за кучето, а не само на упражненията. Но на първо място кучето трябва да признава собственика си като свой водач. Той настоява собствениците внимателно да следят сигналите на тялото, интонацията и лицето и своевременно да отстраняват причините за лошото поведение още в зародиш или преди да са е изострило. Призовава собствениците да разберат дълбокото влияние, което оказва собственото им емоционално състояние върху домашния питомец. Животните са много чувствителни – те усещат настроението, сърцебиенето, нервността, неувереността на своите владелци, като всичко това рефлектира върху собствената им емоционална нагласа и те реагират по свой невротично-агресивен начин. Затова много е важно хората, които притежават кучета, да контактуват с тях, когато те самите са в спкойно, отпуснато състояние, но излъчват увереност и се движат с изпънати рамене и вдигнати гърди.

Сизар Милан многократно заявява, че е необходимо да се удовлетворяват потребностите на кучето според неговите кучешки нужди, а не предимно според човешките емоции на собствениците му. И най-вече владелецът на кучето трябва да разбере, че всяко куче е уникално и има свои особени индивидуални потребности, които да го отличават от останалите кучета наоколо.

Настоява да се използват прости гласови подвиквания като например „шшт“ и „тсст“, други звукови сигнали или щракане с пръсти, за да заостри вниманието на кучето или да му даде сигнал „внимание“ и препоръчва такива да се използват много по-често от думите и особено от името.

Милан съветва: при среща с непознат човек или куче да не се използват първо гласови или зрителни сигнали, защото кучетата възприемата света около себе си първо с обонянието, след това със зрението и едва накря със слуха си. На кучето трябва да се позволи първо да подуши новия „обект“, какъвто и да е той, ако е възможно дори преди да го види и чуе, след това да го види, после да го чуе и накрая, ако кучето позволи, да го усети – да се докосне до него.

Благотворителна дейност редактиране

През 2007 г. Сизар и Илюзион Милан създават благотворителна фондация за спасяване, рехабилитиране и настаняване на кучета. Те създават и програма за обучение на осиновители на кучета. След развода им фондацията е само на името на Сизар Милан.

Рехабилитаторът участва в множество проекти свързани с кучетата, с деца в риск, с обучение на хората да разбират и приемат животните. През 2006 г. обикаля страната със семинар, чиито приходи също влизат във фондацията.

За своята ангажиратност с проблемите на животните и за своята благотворителна дейност Милан е награждаван с множество награди, включително е бил номиниран няколко пъти за наградата „Еми“ в категорията телевизионни реалити шоу програми.

МАРИЯ твоето куце и то говори споко джони тест дай саджак

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cesar Millan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​