Силий Италик
Тиберий Катий Асконий Силий Италик (на латински: Tiberius Catius Asconius Silius Italicus; * 25 или 26 г., Неапол; † 101 г., Неапол) e политик, сенатор и епически поет от Римската империя през 1 век.
| Силий Италик Tiberius Catius Asconius Silius Italicus | |
| римски политик и поет | |
 | |
| Роден |
26 г.
|
|---|---|
| Починал | 101 г.
|
| Семейство | |
| Род | Катии – Силии |
| Силий Италик в Общомедия | |
Биография редактиране
През 68 г. Силий Италик e консул заедно с Публий Галерий Тракхал. От април до 9 юни император Нерон става суфектконсул, без колега (за 5-ти път консул).
По времето на Веспасиан Силий Италик е през 77 г. проконсул на провинция Азия и след това се оттегля от политиката. Заживява в имението си в Кампания, където създава творбите си и колекционира произведения на изкуството.
Като поет, той се обръща към житейския идеал от времето на император Октавиан Август. Привърженик е на стоическата философия. Автор е на епическата поема „Пуника“ (на латински: Punica), състояща се от 17 книги, в която описва Втората пуническа война.
Литература редактиране
- Erich Burck, Historische und epische Tradition bei Silius Italicus. Beck, München u.a. 1984. ISBN 3-406-09680-8, (Zetemata. 80) ISSN 1610 – 4188.
- Steven H. Rutledge, Imperial inquisitions. Prosecutors and informants from Tiberius to Domitian, Routledge London 2001, ISBN 0-415-23700-9, S. 268 – 269
- François Spaltenstein, Commentaire des Punica de Silius Italicus. Droz, Genf 1986 – 1990, 2 Bände. (Universität Lausanne. Publications de la Faculté des Lettres. 28) ISSN 0248 – 3521, (Lausanne, Univ., Diss., 1986).
Източници редактиране
- Тацит, Historiae, III 65
- Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, T. 11, c. 557