„Синьо лято“ (на испански: Verano Azul) е известен испански телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия.

Синьо лято
Verano Azul
ЖанрКомедийна драма
Тийн драма
Създател(и)Антонио Мерсеро
РежисураАнтонио Мерсеро
АктьориАнтонио Ферандис
Мария Гаралон
Пилар Торес
Кристина Торес
Мигел Ховен
Хуан Хосе Артеро
Хосе Луис Фернандес
Мигел Анхел Валеро
Херардо Гаридо
Страна Испания
Езикиспански
Сезони1
Епизоди19
Продукция
Продуцент(и)Продуцент:
Едуардо Ескуиде
Испанската телевизия
(Televisión Española)
Времетраене60 минути
Разпространение
ТВ каналTVE1
Излъчване11 октомври 1981 г. – 14 февруари 1982 г.
Страница в IMDb

Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и седемнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк.

Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.

Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.

В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на Франциско Франко едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като развода, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите.

Епизоди редактиране

  1. Срещата
  2. Не убивайте моята планета
  3. Панчо Панса
  4. Ева
  5. Може би
  6. Усмивката на дъгата
  7. Беатрис мон амур
  8. Посетителят
  9. Пришълецът
  10. Пещерата на зелената котка
  11. Бутилките
  12. Плесницата
  13. Хладно оръжие
  14. Последното представление
  15. Идолът
  16. Джамбурето на татко
  17. Няма да ни изгоните оттук
  18. Нещо в душата умира
  19. Краят на лятото

Герои редактиране

 
Корабът на Чанкете „La Dorada“ в Нерха
  • Чанкете: (Антонио Ферандис) – старият моряк, живеещ в бивш рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща.
  • Тито: (Мигел Ховен) – най-малкият в групата. Другар на Пираня и брат на Беа.
  • Беа (Беатрис): (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято безкористна обич се съревновават Хави и Панчо.
  • Хави (Хавиер): (Хуан Хосе Артеро) – лидерът на тайфата. Горд и независим, често в конфликт с баща си, вярва в „твърдата ръка“ и в старите идеали.
  • Панчо: (Хосе Луис Фернандес) – доставчик на мляко в магазина за хранителни стоки на леля и чичо му, с които живее, защото родителите му са починали.
  • Пираня: (Мигел Анхел Валеро) – истинското му име е Манолито, а прякорът му се дължи на пословичната му лакомия. Остроумен и начетен, Пираня обикновено е в компанията на Тито.
  • Кике: (Херардо Гаридо) – по-голям от Тито и Пираня, но по-малък от Хави и Панчо, Кике не е много ясно изявен герой.
  • Деси (Десита): (Кристина Торес) – „грозното“ момиче, неразделна приятелка на Беа. Родителите ѝ са разведени, което е нещо ново и необичайно за епохата.
  • Хулия: (Мария Гаралон) – самотна художничка на почивка в селото.

В България редактиране

Сериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по Българската телевизия (Първа програма), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. Последните пъти, когато е излъчван, са през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по БНТ. Първият дублаж се извършва от следния екип:

Обработка Главна редакция
„Детски и младежки предавания“
Преводачи Наташа Величкова
Румяна Чултарска
Владимир Кобаков
Велуна Яворска
Редактор Лиляна Проданова
Текста четоха н.а. Гинка Станчева
з.а. Надя Топалова
з.а. Адриана Андреева
Венета Зюмбюлева
Катрин Варадинова
н.а. Кирил Янев
Мирослав Чекринов
Цветан Ватев
Никола Стефанов
Тонрежисьор Йордан Томов
Режисьор на дублажа Рута Киселова-Евстатиева

През 2006 г. сериалът е излъчен по Евроком с втори дублаж, записан в Доли Медия Студио (Студио Доли).

Преводач Румяна Попова
Редактор Даниела Радичкова
Озвучаващи артисти Адриана Андреева
Ива Апостолова
Живка Донева
Христо Бонин
Тонрежисьор Живка Желязкова
Режисьор на дублажа Добромир Чочов

През февруари 2010 г. сериалът отново се излъчва по БНТ 1 с трети дублаж, записан в Андарта Студио. Екипът се състои от:

Преводачи Кати Бобева
Александра Шивачева
Редактор Кристина Иванова
Тонрежисьор Димитър Русев
Режисьор на дублажа Станислава Георгиева
Озвучаващи артисти Василка Сугарева
Весела Хаджиниколова
Мина Костова
Орлин Павлов
Емил Емилов
Явор Караиванов

Любопитно редактиране

В София, кв. Симеоново, има улица „Синьо лято“, наречена на сериала по инициатива на децата от квартала.

Сериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен.

Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“.

Актрисите на Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри.

Началото на серията, когато децата карат колелета, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулия маха за сбогом на Панчо, се снимани на пристанището в Мотрил.

Много от местата, на които е заснета серията, все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др.

Външни препратки редактиране