Славейко Арсов
Славейко (Славко) Арсов Кикиридков е български революционер, ресенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Славейко Арсов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Славейко Арсов в Общомедия | |
Биография редактиране
Славейко Арсов е роден през 1878 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родното село, учи също и в Скопие а през 1897 – 1898 в София. Брат му Михаил Арсов става член на ВМОРО по времето когато Даме Груев и Гоце Делчев са учители в Щип, а самият Славейко се заклева през 1895 година.
Учител е в Прилеп, където е член на ръководството на Прилепския революционен комитет.[1]
В края на 1899 година Славейко Арсов се установява в Кичево, къдете развива революционна дейност, лежи една година в затвор, а през есента на 1901 става четник при Марко Лерински, в началото заедно с войводата и Гоце Делчев обикалят Костурско, Воденско, Леринско и Битолско.
Заедно с капитан Тома Давидов участва в дейността на ревизионната чета. От февруари 1902 година Славейко Арсов е войвода на самостоятелна чета в Битолско, а от лятото в Ресенско. Под негово ръководство селяните от село Круше изтравят разбойническата чета на Асан Секира.[2] В Ресен той и Никола Кокарев създават първите комитети на организацията. На Смилевския конгрес е делегат на ресенския революционен район заедно с Александър Панайотов, Велян Илиев и Никола Кокарев. Преди въстанието в четата на Славейко Арсов се присъединяват поп Тома Николов и Донка Ушлинова. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се оттегля в България.
| Чета на Славейко Арсов, 26 юни 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Славко Арсов | Ново село | Щипска | |
| 2. | Тодор Арсов | Щип | Щипска | |
| 3. | Стефан Мешков (Маврото) | Охрид | Охридска | |
| 4. | Спиро Трайчев | Льорека | Битолска | |
| 5. | Димитър Трайчев | Ресен | Битолска | |
| 6. | Трайче Танев | Ресен | Битолска | убит[3] |
Завръща се в Македония в 1904 година заедно с четите Атанас Бабата и Стоян Донски. На 9 юли 1904 са предадени от сърбоманите поп Иван и сина му от село Кокошине край кратовското село Горно Гюгянци са обградени от турски аскер, след 6-часови сражения четниците почват да се изтеглят. Загиват 20 четници и войводата Стоян Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива.[4][5][6][7][8]
Четата на Мише Развигоров заедно с милиция се притича на помощ на Арсов, но закъснява. Развигоров влиза в Кокошине залавя поп Иван и го заколва заедно с още десетина сърбомани, струпва труповете на купчина и оставя отгоре писмо, че убийството е извършено от четници (вижте: Кокошинско клане).[9]
Спомените му за въстаническото движение в Югозападна Македония до 1904 са публикувани (1925) от Любомир Милетич в книга I от поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“.
Родословие редактиране
| Арсо Кикиридков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славейко Арсов (1878 – 1904) | Пане Арсов | Фимка Тинчева | Михаил Арсов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мирчо Кикиридков (1904 – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература редактиране
- Въстаническото движение въ югозападна Македония (до 1904 г.). По спомени на Славейко Арсовъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга I, Печатница П. Глушковъ, 1925.
Бележки редактиране
- ↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 – 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 103.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 124.
- ↑ Стравот и желбите на македонизмот во карантин, архив на оригинала от 3 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080603011640/http://www.makedonskaistorija.com/item/9#gf14, посетен на 12 октомври 2009
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 11.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 28.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 262.
- ↑ Замфировъ, Лазаръ. Изъ споменитѣ на свещ. Лазаръ Замфировъ // Илюстрация Илиндень ХІІІ (1 (121). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1941. с. 9.