Смоленск
Смолѐнск (на руски: 
Смоленск, [smɐˈlʲensk]; на полски: Smoleńsk) е град в западна Русия, административен център на Смоленска област.[2] Населението на града е около 331 000 души (2014).
| Смоленск Смоленск | |
| — град — | |
.png) _(2001).png) | |
 | |
  Смоленск  Смоленск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален окръг | Централен федерален окръг |
| Федерален субект | Смоленска област |
| Район | — |
| Площ | 166,35[1] km² |
| Надм. височина | 242 m |
| Население | 320 170 души (2021) |
| Кмет | Андрей Борисов |
| Основаване | Преди 863 г. |
| Първо споменаване | 863 г. |
| Пощенски код | 214XXX |
| Телефонен код | +7 4812 |
| МПС код | 67 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | www.smoladmin.ru |
| Смоленск в Общомедия | |
География редактиране
Смоленск е разположен на 242 m надморска височина в Смоленско-Московските възвишения, на около 378 km на запад-югозапад от столицата Москва и на 58 km източно от границата с Беларус. Градът е пресечен от изток на запад от Днепър, като централната му част се намира на южния бряг, а на север от реката е районът Заднепровие. В рамките на града в Днепър се вливат няколко притока, които образуват относително дълбоки долини, разделени от хълмове, с разлика във височината до 90 m.
История редактиране
Градът съществува от Средновековието и заедно с Полоцк е бил център на белоруското книгопечатане. Смоленск е бил от време на време под управлението на Великото литовско княжество и Москва. През 17 век градът окончателно е заловен от Русия [3] [4]
През 1764 г. Екатерина II дава указания за русификация на Украйна, Смоленск (тогава градът е населен предимно с беларуси), балтийските държави и Финландия [5]. Тази политика се състоеше в унищожаване на свещени сгради, ограничения върху използването на беларуския език, арести на местни политици и замяната им с руснаци [6] [7] [8].
През 1918 г. градът е част от Беларуската народна република (80% от населението са беларуси) [9]. 16 студзеня, нягледзячы на перавагу этнічна беларускага насельніцтва (75—80%[9] [10].
На 10 април 2010 г. полският президент Лех Качински и неговата съпруга Мария Качинска загиват, след като самолетът Ту-154 се разбива, докато опитва да се приземи на летище в Смоленск. Няма оцелели от самолета, на чийто борд са превозвани правителствени лица за церемонията по случай 70-годишнината от Катинското клане.
Население редактиране
| Година | Население |
|---|---|
| 1939 | 157 000 |
| 1959 | 147 200 |
| 1970 | 211 000 |
| 1975 | 250 000 |
| 1982 | 316 000 |
| 1999 | 356 000 |
| 2011 | 326 600 |
| 2012 | 330 100 |
Населението на града през 2012 година е 330 100 души.
Икономика редактиране
Край града е изградена АЕЦ, която осигурява поминъка на голяма част от местните жители.
Инфраструктура редактиране
В града има голям университет.
Култура редактиране
Известни личности редактиране
- Родени в Смоленск
- Александър Беляев (1884 – 1942), писател
- Роман Качанов (1921 – 1993), аниматор
- Владимир Кирилов (1890 – 1937), поет
- Семьон Лавочкин (1900 – 1960), инженер
- Евгений Поливанов (1891 – 1938), езиковед
- Сергей Филипенков (1971 – 2015), футболист
- Починали в Смоленск
- Петър Алексиев (1848 – 1922), български революционер
- Анна Валентинович (1929 – 2010), полска общественичка
- Глеб Владимирович (987 – 1015), княз
- Лех Качински (1949 – 2010), полски политик
- Ришард Качоровски (1919 – 2010), полски политик
- Афанасий Никитин (?-1475), пътешественик
Източници редактиране
- ↑ www.gks.ru
- ↑ Деверилина Н.В., Кренке Н.А. и др. Смоленск // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 30. Мирен договор в Сен-Жермен-ан-Ле (1679) – Социална защит [Сен-Жерменский мир 1679 – Социальное обеспечение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-367-5. с. 767. Посетен на 9 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Назвы населеных пунктаў Рэспублікі Беларусь: Брэсцкая вобласць: нарматыўны даведнік / І. Гапоненка і інш.; пад рэд. В. Лемцюговай. — Шаблон:Менск (Мінск): Тэхналогія, 2010.
- ↑ Шаблон:Літаратура/Геральдыка беларускіх местаў С. 235.
- ↑ Собственноручное наставление Екатерины II князю Вяземскому при вступлении им в должность генерал-прокурора (1764 года)
- ↑ Крыжаноўскі М. Жывая крыніца ты, родная мова // Народная Воля. № 65—66, 1 траўня 2008 г.
- ↑ Арлоў У. Як беларусы змагаліся супраць расейскага панавання? // Шаблон:Літаратура/100 пытаньняў і адказаў з гісторыі Беларусі С. 51—52.
- ↑ Шаблон:Літаратура/Русіфікацыя: царская, савецкая, прэзыдэнцкая (2010) С. 19.
- ↑ а б Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на имеat - ↑ Наша Ніва. № 1, 1920. С. 4.
