Снежницата[1][2] или Карлянка[2] (изписване до 1945 година: Снѣжница, на гръцки: Χιονότρυπα Φαλακρού, Хионотрипа Фалакру) е пропастна пещера в планината Боздаг (Фалакро), Драмско, Гърция. Дълбочината на пещерата е 111 m, температурата никога не надвишава 1°C и в нея винаги има сняг.[3]

Снежница
Χιονότρυπα Φαλακρού
Входът
МестоположениеБоздаг, Гърция
Дължина111 m
Надм. височина2050 m
Температура1°C
Снежница в Общомедия

Имена редактиране

Името Снежница е засвидетелствано в български източници от началото на XX век.[1] Гръцкото име Хионотрипа[4] в превод означава „Снежна дупка“. Карлянка е производно от турското karlı, „снеговит“ + топонимична наставка.[5]

Описание редактиране

Пещерата е разположена на около 2000 m надморска височина между първенеца Свети Илия, в чиито поли се намира, и гребена Карталка.[3] В гръцките географски източници североизточната част на гребена Карталка, на която има хижа, се нарича Хионотрипа по името на пещерата.[4] Дълбочината на пещерата е 111 m, а диметърът ѝ – 20 m.[6] Представлява ледникова яма с многогодишен сняг.[2] Петър Дървингов пише в 1904 година:

По нейнитѣ [на Боздаг] най-горни повърхности, главно въ трапътъ Снѣжница, между върховетѣ Клиседжикъ и Бозъ се намира многогодишен снѣгъ пъленъ съ червеи. Снѣгътъ се товари на коне и се продава въ Драма и Кавала лѣтѣ отъ помацитѣ.[1]

Снежницата е понор със срутен покрив. Разделя се на три части. Първата и открита част е дълбока 60 m и снегът в нея се запазва през всички сезони. Втората част е достъпна след спускане от 20 m. Представлява тъмна зала с впечатляващи сталактити и сталагмити. Още едно спускане от 15 m води до третата и последна част на пещерата.[3]

Пещерата е важен научен източник, тъй като запазва сведения от различните геоложки периоди. Така например пробите от органична материя, взети от стените, могат да дадат данни за климата на всеки времеви период.[3]

Бележки редактиране

  1. а б в Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 30.
  2. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
  3. а б в г Που βρίσκεται η Χιονότρυπα που μένει παγωμένη ακόμα και το καλοκαίρι. Είναι ένα από τα βαθύτερα σπήλαια της Ελλάδας και οι επιστήμονες το θεωρούν “χρονοκάψουλα” // Μηχανή του Χρόνου. Посетен на 22 септември 2023. (на гръцки)
  4. а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 462. (на гръцки)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
  6. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 463. (на гръцки)