Соционика

Социониката е сравнително младо направление, което представя развитие на теорията на К. Г. Юнг за психологическите типове. Възниква в СССР в края на 70-те години на миналия век на базата на разработките на Аушра Аугустинавичуте (Литва). Социониката е първата теория, разглеждаща личностните типове като обуславящи междуличностните взаимоотношения^[1].

Взаимоотношенията между хората могат да бъдат прогнозирани. Така смятат последователите на социониката – сравнително нова (от 70-те години) психологическа теория. Тези взаимоотношения възникват между 16 типа личности, отнасящи се за всички хора.

Типът личност (социотип)^[2]. не се променя нито за един ден, нито за година. Психологическият тип е нещо различно от възпитанието на човека, неговото културно ниво, професията му – това е начин на обмен на информация и поведения с обкръжаващата среда. Всеки тип се отличава не само със силни, но и със слаби страни – за съвършенството в едно се заплаща с несъвършенство в друго. Понякога представителите на един тип изглеждат като близнаци, макар да не са дори роднини. Вероятно типът е „програмиран“ генетично.

В социониката се смята, че взаимоотношенията зависят по-силно от типа личност, отколкото от възпитанието. В психологическите науки съществуват различни теории за междуличностните взаимоотношения. Много психолози твърдят, че характерът не влияе на взаимоотношенията – всичко зависи единствено от културните и социални фактори, възпитанието, професията и т.н. Но и сред тези, които не пренебрегват връзката между характера на хората и техните взаимоотношения, гледните точки се различават. Още Сократ така и не успява да отговори на въпроса: какъв приятел е по-добре да имам – този, с когото най-много си приличам, или този, с когото най-много се различавам.

Социониката прави разграничение на взаимоотношенията по степен на комфортност. Например отношенията между два тъждествени типа далеч не винаги са добри. Разбирайки се с половин дума, те, от друга страна, са еднакво слаби пред еднакви проблеми, т.е. взаимопомощта в такива двойки е слаба. Взаимоотношенията между два диаметрално различни типа са още по-лоши – те водят до постоянни конфликти. Къде е „златната среда“?

Това е дуалността – отношение на психологическо допълване. Социониката разделя 16-те типа на 8 взаимодопълващи се, или дуални двойки. Те са най-устойчиви на близка дистанция – например в семейни взаимоотношения.

Основните сфери на приложение на социониката: педагогика (изучаване на взаимодействието между преподавател и студент/ученик, проблемите на усвояване на учебен материал), семейно консултиране (брак и развод, междупоколенчески проблеми и проблеми, свързани с развитието), кадрово консултиране (професионална ориентация, съвместимост в работния колектив, стратегически планиране на предприятието, изхождайки от състава на колектива), фундаментални научни изследвания (математическо моделиране, генетика, психофизиология, морфология – външни признаци на социотиповете), психологически игри и тренинги.

Източници редактиране

↑ Blutner R., Hochnadel E. Two qubits for C.G. Jung’s theory of personality // Cognitive Systems Research 11 (3). 2010. с. 243 – 259.
„Socionics was developed in the 1970s and 1980s mainly by the Lithuanian researcher Ausˇra Augustinavicˇiute. The name ‘socionics’ is derived from the word ‘society, since Augustinavicˇiute believed that each personality type has a distinct purpose in society, which can be described and explained by socionics. The system of socionics is in several respects similar to the MBTI; however, whereas the latter is dominantly used in the USA and Western Europe, the former is mainly used in Russia and Eastern Europe. For more information, the reader is referred to the website of the International Institute of Socionics and to several scientific journals edited by this institution. Despite of several similarities there are also important differences. For instance, the MBTI is based on questionnaires with so-called forced-choice questions. Forcedchoice means that the individual has to choose only one of two possible answers to each question. Obviously, such tests are self-referential. That means they are based on judgments of persons about themselves. Socionics rejects the use of such questionnaires and is based on interviews and direct observation of certain aspects of human behavior instead. However, if personality tests are well constructed and their questions are answered properly, we expect results that often make sense. For that reason, we do not reject test questions principally, but we have to take into account their self-referential character. Another difference relates to the fact that socionics tries to understand Jung’s intuitive system and to provide a deeper explanation for it, mainly in terms of informational metabolism (Kepinski & PZWL, 1972). Further, socionics is not so much a theory of personalities per se, but much more a theory of type relations providing an analysis of the relationships that arise as a consequence of the interaction of people with different personalities.“
↑ Fink G. and Mayrhofer W. Cross-cultural competence and management – setting the stage // European J. Cross-Cultural Competence and Management. – 2009. – Vol. 1. – No. 1.
Personality profiling encompasses numerous models that arise from personality trait theory. In the context of this article, four models deserve special attention due to their importance in personality research and / or their appropriateness for the topic: Socionics (founded in the 1970s by Ausra Augustinavichiute, eg, Augustinavichiute, 1994, 1998); cybernetic mindscape theory (Maruyama, 1980; Boje, 2004); the five factor model (FFM), commonly called the 'big five "personality trait model (Costa and McCrae, 1992); the personality type theory of the Myers-Briggs type inventory (MBTI, see McKenna et al., 2002)

Външни препратки редактиране

Литература редактиране

Александрова. Н., Бояджиева. Н., Сапунджиева. Кл., Коларова. Ц. „Социониката в социалната сфера “– УИ „Кл. Охридски“. София, 2004.
Литов Д., Янев К. Хората като типове и техните взаимоотношения // „Инсайт“, София, 2006, № 12.

Портал „Психология“

[blunter2010-1] Blutner R., Hochnadel E. Two qubits for C.G. Jung’s theory of personality // Cognitive Systems Research 11 (3). 2010. с. 243 – 259.
„Socionics was developed in the 1970s and 1980s mainly by the Lithuanian researcher Ausˇra Augustinavicˇiute. The name ‘socionics’ is derived from the word ‘society, since Augustinavicˇiute believed that each personality type has a distinct purpose in society, which can be described and explained by socionics. The system of socionics is in several respects similar to the MBTI; however, whereas the latter is dominantly used in the USA and Western Europe, the former is mainly used in Russia and Eastern Europe. For more information, the reader is referred to the website of the International Institute of Socionics and to several scientific journals edited by this institution. Despite of several similarities there are also important differences. For instance, the MBTI is based on questionnaires with so-called forced-choice questions. Forcedchoice means that the individual has to choose only one of two possible answers to each question. Obviously, such tests are self-referential. That means they are based on judgments of persons about themselves. Socionics rejects the use of such questionnaires and is based on interviews and direct observation of certain aspects of human behavior instead. However, if personality tests are well constructed and their questions are answered properly, we expect results that often make sense. For that reason, we do not reject test questions principally, but we have to take into account their self-referential character. Another difference relates to the fact that socionics tries to understand Jung’s intuitive system and to provide a deeper explanation for it, mainly in terms of informational metabolism (Kepinski & PZWL, 1972). Further, socionics is not so much a theory of personalities per se, but much more a theory of type relations providing an analysis of the relationships that arise as a consequence of the interaction of people with different personalities.“

[2] Fink G. and Mayrhofer W. Cross-cultural competence and management – setting the stage // European J. Cross-Cultural Competence and Management. – 2009. – Vol. 1. – No. 1.
Personality profiling encompasses numerous models that arise from personality trait theory. In the context of this article, four models deserve special attention due to their importance in personality research and / or their appropriateness for the topic: Socionics (founded in the 1970s by Ausra Augustinavichiute, eg, Augustinavichiute, 1994, 1998); cybernetic mindscape theory (Maruyama, 1980; Boje, 2004); the five factor model (FFM), commonly called the 'big five "personality trait model (Costa and McCrae, 1992); the personality type theory of the Myers-Briggs type inventory (MBTI, see McKenna et al., 2002)

[1]

[2]