Режин Дефорж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м въпреки че
Редакция без резюме
Ред 22:
| деца = 3
}}
'''Режин Дефорж''' ({{lang|fr|Régine Deforges}}) е френска журналистка, издателка, режисьорка, [[драматург]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма, исторически роман, любовен роман, биография, детска литература, еротична литература и документалистика.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/208824.R_gine_Deforges Биография и библиография] в сайта „''[[Goodreads]]''“</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Regine-Deforges/4060 Биография и библиография в сайта „''Babelio''“]</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/deforges-regine-1935-regine-marie-leone-deforges Биография и библиография в сайта „''Encyclopedia.Comcom''“]</ref><ref name="fnac">{{икона|fr}} [https://www.fnac.com/Regine-Deforges/ia8293/bio Биография в сайта „''Fnac''“]</ref>
 
== Биография и творчество ==
Режин Мари Леоне Дефорж е родена на 15 август 1935 г. в Монморийон, Франция, в семейството на Клеман Дефорж и Бернадет Пейон. Отгледана е в различни религиозни институции. Когато е 15-годишна е откраднат дневника ѝ, в който записва мислите си и любовта, която изпитва към момиче на нейната възраст. Това предизвиква местен скандал: тя е изгонена от институциата и е принудена да изгори другите си тетрадки. Този инцидент я вдъхновява много по-късно за книгата „Откраднатата тетрадка“ (1978).<ref name="babelio"></ref><ref name="fnac"></ref>
 
След завършване на обучението си, в периода 1960 – 1976 г. работи като продавач на книги и книговезец. През 1968 г. създава собствено издателство L„L'Or du tempstemps“, което я прави първата жена издател във Франция.<ref name="babelio"></ref> Първата публикувана от нея книга, Le„Le Con d'IrèneIrène“ е конфискувана 48 часа след като е пусната в продажба на 22 март 1968 г. Заради нея тя е осъдена за „неуважение към добрите нрави“ и е лишена от граждански права за три години.<ref name="babelio"></ref> След това публикува около 100 книги, написани от жени, както и книги на [[Гийом Аполинер]], [[Теофил Готие]], Рестиф дьо ла Бретон и Андре Пиер дьо Мандиарг, повечето от които са обект на различни забрани и съдебно преследване. Многобройните съдебни дела и тежки глоби я принуждават впоследствие да обяви фалит.<ref name="goodreads"></ref>
 
Първият ѝ роман „Бланш и Лусия“ от едноименната поредица е издаден през 1976 г. и е историята на двете ѝ баби. Продължението ѝ, „Децата на Бланш“ е издадено през 1982 г.
Ред 35:
Става известна с романа „Синият велосипед“ от едноименната поредица издаден през 1981 г. В навечерието на Втората световна война, седемнайсетгодишната златокоса красавица с теменуженосини очи Леа Делмас води безгрижен живот в имението на баща си флиртувайки с влюбените младежи, сърцето ѝ принадлежи на приятеля ѝ от детинство Клод, който обаче умира в първите дни на войната. Въпреки че се омъжва за брата на Клод, тя е привлечена от Франсоа Таверние по време на бягството на юг към имението Монтилак. Историята на отношенията между Леа и Франсоа се развиват в периода 1939 – 1945 г. до Освобождението и са описани в началната трилогия. Впоследствие поредицата се развива като епична сага в времето и на различни места по света – в „Черно танго“ Леа и Франсоа преследват [[нацист]]ки престъпници, намерили убежище в [[Аржентина]], в „Улица на коприната“ двамата са по време на войната в [[Индокитай]], за да уредят делата на Франсоа, който прекарва детството си във [[Виетнам]], в „Последният хълм“ приключенията им продължават във Виетнам, където тя се среща с [[Хо Ши Мин]], в „Куба Либре!“ се намират в [[Куба]] по време на [[Кубинската революция]], в „Алжир, бял град“ са [[Алжир]] в по време на [[Алжирска война за независимост|войната за независимост]], с продължение в „Генералите на здрача“. Сагата завършва в романа „И кога ще дойде краят на пътуването“ от 2007 г., като действието е в [[Боливия]], а преследването на нацистките престъпници продължава. Сагата я поставя в челото на популярните френски романисти. През 2000 г. романът „Синият велосипед“ едноименния минисериал с участието на [[Летисия Каста]], [[Жорж Корафас]] и [[Жан-Клод Бриали]].<ref name="babelio"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="fnac"></ref>
 
В много свободен, дори разпуснат тон, нейните романи често са с феминистка насоченост, защитавайки правото на жените да поемат отговорност за себе си, включително за своята сексуалност.<ref name="babelio"></ref> Като свободна жена тя издава през 1980 г. еротичния роман „Перверзни истории“, в който разказва забавни истории [[Хонг Конг]], [[Париж]], [[Атина]], Западна [[Индия]], [[Италия]] или [[Шварцвалд]], подчинени на откровената и свободна чувственост, неприлични, мистични, трагични и комични.<ref name="babelio"></ref> Книгата е една от редките еротични произведения по това време, написани от жена. През същата година тя я режисира във филма „''Les Filles de Madame Claude''“.
 
В периода 1989 – 1992 г. е президент на Обществото на хората на литературата.<ref name="encyclopedia"></ref> Била е член на журито за награда „Фемина“ в периода 1984 – 2006 г. и консултант към Министерството на културата на Франция.<ref name="goodreads"></ref> Пише и като [[колумнист]] на „[[Юманите]]“.<ref name="encyclopedia"></ref>
Ред 48:
=== Самостоятелни романи ===
* Le Cahier volé (1978)<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="encyclopedia"></ref>
* La Révolte des nonnes (1981) – издаден и като „''L'enfant des loups''“<br/>'''''Детето на вълците''''', изд. „Фортуна прес“ Плевен (1993), прев. Елизабет Алексиева
* Le Livre du point de croix (1986) – с Женевиев Дорман
* Pour l'amour de Marie Salat (1987)