Уикипедия

Транслитерация на българските букви с латински: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 9x нов ред, 9x тире, 4x тире-числа, 33 интервала, URL, заглавие-стил, кавички, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 20:
През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom1_bg.htm Bulgarian.] Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.</ref> а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.<ref>[http://geonames.nga.mil/gns/html/Romanization/Romanization_Bulgarian.pdf Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System.] National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.</ref>
 
През септември 2014 г. се появява още една система за транслитерация&nbsp;— – системата „Бълогос“.
 
Съществуват и няколко други системи за транслитерация, едната от които е предложена от инициатива „Методий“<ref>[http://www.metodii.com/bg_Transliteracia.html www.metodii.com]</ref>, друга е на Христо Стефанов Манев, а има една, която е предложена от Владимир Жобов<ref>[http://liternet.bg/publish20/v_zhobov/za_transkripciata.htm liternet.bg]</ref>. В [[wiktionary:bg:обращение|обращение]] са и няколко други системи с минимална значимост, които са продиктувани от желание за създаването на собствена за лицето система за транслитерация според вкуса му.
Ред 57:
| '''и''' || i || i || i || i || i || i || i || '''i''' || Ii (за „Ѝѝ“&nbsp;– „Ìì“ / за „И́и́“&nbsp;– „Íí“) || Ii
|-
| '''й''' || y || ĭ || j || j || j || j || y, i<sup>5</sup> || '''y''' || Yy (Jj / Ĭ ĭ) || Ĭ ĭ (Jj за сръбския език)
|-
| '''к''' || k || k || k || k || k || k || k || '''k''' || Kk || Kk
Ред 83:
| '''х''' || kh || kh || h || h || h || x (h) || h || '''h''' || Hh (KH kh) || KH kh (рядко: Hh)
|-
| '''ц''' || ts<sup>6</sup> || {{Unicode|t͡s}} || c || c || c || c || ts || '''ts''' || Cc / Țț ({{Unicode|T͡S}} {{Unicode|t͡s}} / TS ts / {{Unicode|T͡Z}} {{Unicode|t͡z}} / TZ tz / T~S t~s) || TS ts
|-
| '''ч''' || ch || ch || č (ch)<sup>3</sup> || ch (č)<sup>3</sup> || č || ch (č)<sup>3</sup> || ch|| '''ch''' || Čč (Çç) (CH ch / {{Unicode|C͡H}} {{Unicode|c͡h}}) || CH ch (č за сръбско-хърватския език)
|-
| '''ш''' || sh || sh || š (sh)<sup>3</sup> || sh (š)<sup>3</sup> || š || sh (š)<sup>3</sup> || sh || '''sh''' || Šš (Şş / SH sh / {{Unicode|S͡H}} {{Unicode|s͡h}} / S~H s~h) || SH sh
Ред 109:
|-
 
| ({{уникод|д͡ж}}) || || || || || || || || || (D͡Ž d͡ž<sup>8</sup> (D~ZH D~zh / {{Unicode|D͡ZH d͡zh}} / {{Unicode|DZ͡H dz͡h}} / ({{Unicode|D͡Z͡H d͡z͡h}}) / DZ~H dz~h (D~Z~H d~z~h))) ||
 
|-
| ({{уникод|д͡з}}) || || || || || || || || || ({{Unicode|D͡Z d͡z}}) ||
 
|-
Ред 125:
<sup>7</sup> Буквените съчетания '''дж''' и '''дз''' понякога изразяват една [[фонема]], съответно {{IPA|/d͡ʒ/}} и {{IPA|/d͡z/}} ([[Български_език#Фонетична_система|За подробности...]]).
 
<sup>8</sup> D͡Ž прилича на DŽ — – като в официалната транслитерация на [[БДЖ]] от епохата на социализма ('''BDŽ'''), макар че конкретно в тази дума не става въпрос за {{IPA|/d͡ʒ/}}, а за [[абревиатура]] (съкращение), което се произнася като {{IPA|/bɛ dɛ ʒɛ/}}. Знакът „ ͡ “ е <ttsamp>U+0361 COMBINING DOUBLE INVERTED BREVE : ligature tie</ttsamp> ([http://www.babelstone.co.uk/Unicode/babelmap.html Онлайн проверка на кода на знаци от Уникод (Unicode)...]).
 
== Други системи ==
 
=== Системи за транслитерация на Димитър Скордев и сътрудници ===
Димитър Скордев дава две алтернативни предложения за система за транслитерация, по-долу е показано едно от тях. Предложението няма официален статут и почти не е споменавано в литературата. Скордев публикува и множество статии за проблемите на транслитерацията с оригинални предложения за облекчаването им.<ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/index.bg.html D. Skordev's home page (in Bulgarian). Личният уебсайт на проф. Димитър Г. Скордев, работил по '''БДС 5237:2006''' "Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език" (новата фонетична клавиатурна подредба за българския език)]</ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/phonetic.htm . Скордев, Димитър. С кои клавиши да се набират българските букви при фонетична подредба на компютърната клавиатура?] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/transli.htm Скордев, Димитър. Някои бележки върху романизация на български текстове] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/eqtrlitw.htm Скордев, Димитър. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия закон] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/other_eqtrlitw.htm Скордев, Димитър. Още някои еднакво транслитериращи се думи] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/ambiguous.htm Скордев, Димитър. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/transli0.htm Скордев, Димитър. Някои предложения за транслитерация] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/obshto_vzeto.htm Скордев, Димитър. Една трудност пред българско-английските транскрипции] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/imena-ay.htm Скордев, Димитър. Някои фамилни имена, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/biseri.htm Скордев, Димитър. Транслитерационни бисери] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/converter.htm Скордев, Димитър. Конвертираща програма на Вал Тодоров]</ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/reversibility.htm Скордев, Димитър. Някои обратими версии на предложените транслитерации] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/layouts.htm Скордев, Димитър. Some information about the Windows keyboard layouts supported by Microsoft for the languages with Cyrillic, Greek or Latin alphabet] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/lat2bg.htm Скордев, Димитър. Програмата Lat2BG на KREDOR] ([http://www.kredor.com/lat2bg/ Програмата Lat2BG на KREDOR])</ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/reports.htm Скордев, Димитър. Два отчета по подпроекта „Обратимо кодиране“] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/bg_layouts.htm Скордев, Димитър. Някои разглеждания във връзка с българските клавиатурни подредби] </ref>
<ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/revers.pdf Скордев, Димитър. Обратимост на транслитерации (текст от декември 2005 г. с малки промени от септември 2006 г.] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/optimal.pdf Скордев, Димитър. Оптимални обратими контекстно-свободни транслитерации] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/Stefanov-Birdanova.htm Честота на българските букви]</ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/c2l.htm Скордев, Димитър. https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/c2l.htm] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/mixed_texts_transliteration.htm Скордев, Димитър. За транслитерацията на смесени текстове] </ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/reversD.htm Скордев, Димитър. Някои изключения при варианта D] </ref> <ref>[http://www.metodii.com/Transliteraciya.html Предложение за транслитерация на Инициатива „Методиевица“] (резервно копие: [http://archive.is/kQjqV http://archive.is/kQjqV])</ref> <ref>[https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/B1-Ivanov-Skordev-Dobrev.pdf About transliteration - – L. Ivanov, D. Skordev, D. Dobrev. The new national standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica, 24 (2010), Fasc. 1- – 2, 121- – 130.]</ref> <ref>[http://www.dobrev.com/dobrev.html Home Page of Dimiter Dimitrov Dobrev] (резервно копие: [http://archive.is/2WOYp http://archive.is/2WOYp] и [https://archive.is/Ri0vK https://archive.is/Ri0vK], [http://www.dobrev.com/AI/definition.html http://www.dobrev.com/AI/definition.html], [http://www.dobrev.com/AI/definition2.html http://www.dobrev.com/AI/definition2.html])</ref>
 
{| class="wikitable" style="text-align:center"
Line 200 ⟶ 199:
 
=== Система Whiskey (УИСКИ) ===
 
При всекидневно общуване някои предпочитат да използват т.нар. неофициална система за транслитерация „Whiskey“ (УИСКИ). Тя е почти идентична с обтекаемата схема за транслитерация, но избягва двусмислието на „U“, оставяйки го само за „Ъ“, а „У“ бележи с „W“.
 
Line 271 ⟶ 269:
| я || ya
|}
=== Системи за транслитерация на Инициатива „Методиевица“===▼
 
▲=== Системи за транслитерация на Инициатива „Методиевица“ ===
Инициатива „Методиевица“ предлага друга система за транслитерация, която не намера голямо приложение.<ref>[http://archive.is/qKm2o Предложение за фонетична клавиатура (за български език) на Инициатива „Методиевица“]</ref>
 
=== Система за транслитерация „Конвенция на западните слависти“ ===
Димитър Скордев и други съставят и още една система за транслитерация, наречена [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8Конвенция_на_западните_слависти&oldid=9015124 Конвенция на западните слависти], която също не набира голяма популярност.▼
 
▲Димитър Скордев и други съставят и още една система за транслитерация, наречена [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8&oldid=9015124 Конвенция на западните слависти], която също не набира голяма популярност.
 
== [[Шльокавица]] ==
Освен изброените официални системи за транслитерация, съществуват и множество '''нестандартни и идиосинкратични начини за транслитерация''' (отчасти и транскрипция), които носят общото название '''[[шльокавица]]''' (по името на традиционен вид български алкохол). Тези идиосинкретични „системи“ са остро критикувани и след около 2006 г. повечето българоезични [[Интернет форум|уебфоруми]] имат правила против употребата им.<ref>[http://6lyokavitza.org/ http://6lyokavitza.org/] — Инициатива „Шльокавица“ (против употребата на шльокавицата) (резервно копие: [http://archive.is/PeHoc http://archive.is/PeHoc]), http://www.6lyokavitza.org/faq/ (резервно копие: [http://archive.is/Cp2bw http://archive.is/Cp2bw], резервно копие №2: [https://doncho.net/6lyokavitza/ https://doncho.net/6lyokavitza/], резервно копие №3: [https://yovko.net/initsiativa-shlokavitsa/ https://yovko.net/initsiativa-shlokavitsa/])</ref><ref>{{цитат|„'''Шльокавицата''', известна и с други подигравателни дефиниции, сред които '''методиевица, маймуница, есемесица и кирливица''', е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци. Издателство „Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата и&#768; е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат.“|}} '''[https://www.webcafe.bg/id_1549569996 Pod igoto - – вече и на шльокавица]'''. '''Webcafe.bg'''. 22.05.2017, 12:48 (обновена 22.05.2017, 13:47)</ref>.▼
 
▲Освен изброените официални системи за транслитерация, съществуват и множество '''нестандартни и идиосинкратични начини за транслитерация''' (отчасти и транскрипция), които носят общото название '''[[шльокавица]]''' (по името на традиционен вид български алкохол). Тези идиосинкретични „системи“ са остро критикувани и след около 2006 г. повечето българоезични [[Интернет форум|уебфоруми]] имат правила против употребата им.<ref>[http://6lyokavitza.org/ http://6lyokavitza.org/] — Инициатива „Шльокавица“ (против употребата на шльокавицата) (резервно копие: [http://archive.is/PeHoc http://archive.is/PeHoc]), http://www.6lyokavitza.org/faq/ (резервно копие: [http://archive.is/Cp2bw http://archive.is/Cp2bw], резервно копие №2: [https://doncho.net/6lyokavitza/ https://doncho.net/6lyokavitza/], резервно копие №3: [https://yovko.net/initsiativa-shlokavitsa/ https://yovko.net/initsiativa-shlokavitsa/])</ref><ref>{{цитат|„'''Шльокавицата''', известна и с други подигравателни дефиниции, сред които '''методиевица, маймуница, есемесица и кирливица''', е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци. Издателство „Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата и&#768; е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат.“|}} '''[https://www.webcafe.bg/id_1549569996 Pod igoto - вече и на шльокавица]'''. '''Webcafe.bg'''. 22.05.2017, 12:48 (обновена 22.05.2017, 13:47)</ref>.
 
=== Примери за шльокавица ===
 
Вариантите на шльокавицата често разчитат на графично сходство между различни [[графема|графеми]] или по-точно [[глиф|глифи/глифове]], както и на заместването на букви с цифри, с пунктуационни знаци и т.н. В комбинация със съкращаването на думи, така че те да са изписвани по диалектния начин на произношение, и с идиосинкратична транслитерация-транскрипция, шльокавицата представлява трудност при разчитането си спрямо текстовете, написани сравнително грамотно на книжовен български език. Аналогичното явление за английския език се нарича [[:en:l33t|l33t]], [[wiktionary:en:chatspeek|chatspeek]] и [[:en:SMS_language|SMS language]].
* <ttsamp>Aa = /.\ o); Бб = |^> ; Вв = |3 V \/; Гг = |^ ; Дд = ,|^|, g ; Ее = 3 ; Жж = }|{ ; Зз = 3; Ии = |/| ; Йй = |/^| ; Кк = |< ; Лл = /\ }| ; Мм = M = |\/| ; Нн = |-| ; Оо = () 0 ; Пп = |^| ; Рр = Pp R ; Сс = ( ; Тт = T ^|^ ; Уу = _\} ; Фф = o|o O|O ; Хх = >< ; Цц = |_|, ; Чч = 4 ; Шш = |_|_| или 6 ; Щщ = |_|_|, или 6t ; Ъъ = Yy; ь = `Y`y; Юю = |-O YU yu ; Яя = Qq </ttsamp>
 
* <ttsamp>Tova e typ text na 6lyokavica, 4uli be? Hehehe, ka}|{|/| ne6to de... Qko, /.\? Eto tova e |3|/|v0/\(|<0 |\/|/\qk0... Ne4ove6ko, 4uek!...</ttsamp>
 
* и други.
Line 311 ⟶ 306:
 
<br />
 
== Източници ==
<references />
Line 318 ⟶ 314:
 
== Вижте също ==
 
* [[транслитерация]] срещу [[транскрипция]]
 
* [[:en:Mojibake|Mojibake]] (название за знаците, които се показват при изобразяване (визуализиране) на текст със сгрешена кодировка)<br/> (виж https://2cyr.com/decode/ за примери със сгрешена кодировка за кирилица (<ttsamp>Изберете кодиране : — – Текстът изглежда така:</ttsamp>))
* [[български език|българския език]], [[диалект]], [[идиолект]]
* [[буква]], [[диакритичен знак]], [[диграф]], [[графема]], [[глиф]], [[алоглиф]]; [[фонема]], [[сричка]]
Line 343 ⟶ 338:
{{Уикиизточник|Наредба № 6}}
{{commonscat|Mistaken transliteration of Bulgarian letters to Latin}}
* [https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623667 Закон за транслитерацията (последна промяна: изм. ДВ. бр.68 от 2 август 2013г2013 г.)]
* [[wikisource:Toponymic Guidelines for Antarctica|Официалната българска схема, Комисия по антарктическите наименования, България (1995 г.)]].
* [http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=859162 Ще стане ли България разбираема за света?]&nbsp;– статия в Нетинфо от 15.03.2006 г.
Line 350 ⟶ 345:
* {{икона|en}} Предистория на Обтекаемата схема от 1995: пример за неофициална употреба в [[wikisource:Charter ’89 for Preservation of the Bulgarian Nature Heritage|документ от 1989 г.]].
* {{икона|ru}} [http://www.metodii.com/ru_Russian_Translit.html „Обтекаема“ система за транслитерация на руската азбука].
* {{икона|ru}} L. Ivanov. [https://web.archive.org/web/20170707114819/http://russian-romanization.weebly.com/uploads/5/5/3/4/55341127/2017-paper.pdf Streamlined Romanization of Russian Cyrillic.] ''Contrastive Linguistics''. XLII (2017) No. 2. pp. 66- – 73. {{ISSN|0204- – 8701}}
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/web/20110515101904/http://gort.ucsd.edu/edocs/fed/USBGN_romanization.pdf Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions], 1994, pp. 15&nbsp;– 16.
* {{икона|en}} L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. [http://www.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/B1-Ivanov-Skordev-Dobrev.pdf The New National Standard for the Romanization of Bulgarian.] ''Mathematica Balkanica''. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1&nbsp;– 2. pp.121&nbsp;– 130. ISSN 0205&nbsp;– 3217.
Line 367 ⟶ 362:
http://lml.bas.bg/~stoyan/SR_for_Bulgarian.html <br/></code>
* [http://goginahalnik.data.bg/p/files/TransLiterator TransLiterator.exe (стара програма-конвертор)], която е била използвана от http://transliteration.mdaar.government.bg/alphabet.php <super>[deadlink?]</super>.
* {{икона|en}} {{икона|bg}} [https://www.microsoft.com/en-us/download/details.aspx?id=16083 European Union Expansion Font Update (for Microsoft Windows)] — – Обновени версии на шрифтовете Times New Roman, Arial, Trebuchet и Verdana (за Microsof Windows XP и Microsoft Windows Vista), които включват 6 допълнителни знака за българския и румънския език, които не са включени във версиите на тези шрифтове Microsoft Windows (тази актуализация НЕ е необходима за Microsoft Windows 7, 8, 8.1 и 10). Добавя Уникод знаците за ударено „и&#768;“ (<ttsamp>U+040D Ѝ</ttsamp> и <ttsamp>U+045D ѝ</ttsamp>; такова ударение може да се въведе в [[HTML]] чрез добавянето на кода <code>&#768</code> непосредствено след буквата) за българската кирилица, както и <ttsamp>U+0218 Ș</ttsamp>, <ttsamp>U+0219 ș</ttsamp>, <ttsamp>U+021A Ț</ttsamp> и <ttsamp>U+021B ț</ttsamp>, използвани в [[румънски език|румънската]] латиница.
* [http://www.kredor.com/products/webkeyboards/default.aspx?l=bg Безплатни онлайн клавиатури за вграждане в HTML уебсайтове (по БДС и фонетична) - – от фирма „Кредор“] ([http://www.kredor.com/wk/kb/v5/kb-bg-5.min.js.gz примерен JavaScript код])
* {{икона|bg}} {{икона|en}} '''[http://2cyr.com/ 2cyr.com]'''&nbsp;– безплатен онлайн инструмент за преобразуване в кирилица на български текст, написан на латиница (и обратното). По подразбиране предлага своя система за транслитерация, но включва възможност за задаване на съответстващите знаци за транслитерация от страна на самия потребител.
* {{икона|bg}} {{икона|en}} [http://www.kredor.com/products/transliteration/lat2bg.aspx www.kredor.com/products/transliteration/lat2bg.aspx]&nbsp;– Transliteration of bulgarian text from Roman to Cyrillic - – Транслитерация на български текст от латиница на кирилица - – Almost 100% accuracy independent of the style of Roman transcription. (Почти 100%-ва точност независимо от стила на писане на латиница.) ([https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/lat2bg.htm Критика за lat2cyr на „Кредор“, от Димитър Скордев])
* {{икона|bg}} {{икона|en}} [https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/c2l.htm Конвертор № 1 от кирилица на латинаца и от латиница на кирилица (от Димитър Скордев; използва една от неговите системи за транслитерация)] [https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/c2l'.htm Конвертор № 2 от кирилица на латинаца и от латиница на кирилица (от Димитър Скордев; използва една от неговите системи за транслитерация)]
* {{икона|bg}} {{икона|en}} [http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php Конверторът lat2cyr.php на abv.bg] <super>[deadlink?]</super>. '''[http://forumabv.eu/cyr/lat2cyr.php http://forumabv.eu/cyr/lat2cyr.php — Работеща версия на конвертора lat2cyr на abv.bg]''' („Превод на български текст от латиница на кирилица. Почти 100%-ва точност независимо от стила на писане на латиница. Поддържа смесен текст (български+английски+немски...)“) (резервно копие: [http://archive.is/aSj7d http://archive.is/aSj7d]).
* {{икона|en}} [http:/bg.translit.cc/ http:/bg.translit.cc/] — Bulgarian virtual keyboard ( https://archive.is/bg.translit.cc ) (използва следната система за транслитерация: <ttsamp>Аа=Aa; Бб= Bb; Вв='''Vv''',Ww; Гг=Gg; Дд=Dd; Ее=Ее; Жж=ZH zh; Зз=Zz; Ии=Ii; Йй=Jj; Кк=Kk; Лл=Ll; Мм=Mm; Нн=Nn; Оо=Oo; Пп=Pp; Рр=Rr; Сс=Ss; Тт=Tt; Уу=Uu; Фф=Ff; Хх='''Hh''',Xx; Цц=Cc; Чч=CH ch; Шш=SH sh; Щщ=SHT sht; Ъъ= " "; Ьь= ; Юю='''JU ju''',YU yu, Üü; Яя=JA ja,YA ya,Q q; Ѣѣ = ; ѫ = ; №=#; §= ; «= ; »= </ttsamp>. (резервно копие: [http://archive.is/UD1bu http://archive.is/UD1bu])
* {{икона|bg}} {{икона|en}} '''[https://www.google.com/inputtools/try/ Изпробване на Google Инструменти за въвеждане на текст онлайн]''' (С '''Google Инструменти за въвеждане на текст''' е лесно да пишете на избрания от вас език навсякъде в мрежата. За да изпробвате, изберете езика и инструмента си за въвеждане по-долу и започнете да пишете. '''Включва и онлайн [[IME]] клавиатура за българския език (класическа по БДС и традиционната фонетична)'''. (резервно копие: [http://archive.is/tmVaA http://archive.is/tmVaA] ; [https://www.google.com/inputtools/help/languages.html списък с поддържаните езици])
* {{икона|bg}} [http://www.metodii.com/bg_Prevedi.html Конвертор на Инициатива „Методиевица“] (резервно копие: [http://archive.is/XqriJ http://archive.is/XqriJ]) според [http://www.metodii.com/bg_Transliteracia.html#tr1 тяхната система за транслитерация] (резервно копие: [http://archive.is/tjJMf http://archive.is/tjJMf]).
* {{икона|bg}} [http://toma.dnsalias.net/phonetic Автоматичен транслитератор]
* {{икона|bg}} [https://www.eurochicago.com/2009/09/ako-kompyutarat-vi-vene-mozheve-da-pishe-na-kirilitsa/ ''Ако компютърът ви “не„не може”може“ да пише на кирилица''. Статия във онлайн вестника на българите в Чикаго, САЩ, ''EuroChicago.com'', 2009.09.24]. (резервно копие: [http://archive.is/s00HT http://archive.is/s00HT])
* {{икона|en}} [http://newyork.mashke.org/Conv/ AUTOMATIC CYRILLIC CONVERTER], автоматичен конвертор между няколко кодови таблици (кодировки) за кирилицата; с пълна поддръжка на украински и с частична поддръжка на руски; включва и свободен софтуер (Perl скриптове) за прекодиране между различни кирилски кодировки. (резервно копие: [https://archive.fo/BBuVB https://archive.fo/BBuVB])
* {{икона|bg}} Транслитерационен конвертор на [https://archive.is/62c.hit.bg https://archive.is/62c.hit.bg] [deadlink?] (резервно копие: [https://archive.is/EXCkw https://archive.is/EXCkw])
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Транслитерация_на_българските_букви_с_латински“.