Списък на математическите атрибути

уикимедия списък

В този речник се добавят единствено атрибути (прилагателни имена). Математическият термин се изписва в курсив. За всяко прилагателно се отделят най-много две-три изречения. Когато са необходими по-обстойни разяснения, в скоби се поставя линк към основна статия.

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

А редактиране

абелев редактиране

  • Една група се нарича абелева ако груповата ѝ операция е комутативна.[1]

антисиметричен редактиране

  • Една релация   се нарича антисиметрична, ако              .

Б редактиране

бикомпактен редактиране

Д редактиране

добре нареден редактиране

  • Линейно наредено множество (клас) се нарича добре наредено, ако всяко негово непразно подмножество има най-малък елемент.

добре фундиран редактиране

  • Частично наредено множество се нарича добре фундирано, ако всяко негово непразно подмножество има минимален елемент.

И редактиране

инективен редактиране

К редактиране

квазинареден редактиране

  • Едно множество (клас)   се нарича квазинаредено, ако върху него е зададена рефлексивна транзитивна релация (преднаредба)      .[3]

компактен редактиране

Л редактиране

линейно нареден редактиране

  • Едно частично наредено множество (клас)     се нарича линейно наредено, ако за всеки два различни елемента     и     или     или    .

липшицов редактиране

  • Една функция се нарича липшицова, ако тя е хьолдерова от първа степен.

М редактиране

минимален редактиране

  • Елемент   на частично наредено множество се нарича минимален, ако множеството не съдържа елементи по-малки от  .

Н редактиране

насочен редактиране

  • Едно квазинаредено множество (клас)     се нарича насочено, ако                    .[3]

Р редактиране

рефлексивен редактиране

  • Една релация       се нарича рефлексивна, ако        .

С редактиране

сюрективен редактиране

  • Едно изображение   B се нарича сюрективно или изображение върху множеството  ,[4] ако всяко     е образ на някое     при изображението   (т.е. ако          ).

Т редактиране

транзитивен редактиране

  • Една релация   се нарича транзитивна, ако                  .

Х редактиране

хьолдеров редактиране

  • Една функция     се нарича хьолдерова от степен  , ако съществува констната   такава, че   за всяко     (вж. Условие на Хьолдер).

Ц редактиране

цял редактиране

  • Цели рационални се наричат функциите от вида:[5]
 
 

Ч редактиране

частично нареден редактиране

  • Едно множество (клас)   се нарича частично наредено, ако върху него е зададена рефлексивна (или ирефлексивна) транзитивна антисиметрична релация      .

числов редактиране

  • Функция, съпоставяща елементи на множеството   на елементи от множеството  , се нарича числова, ако   е множеството на реалните числа  , а   е подмножество на  .[4]

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Naas J., Schmid H.L., Mathematisches Wörterbuch, B.G. Teubner Stuttgart, 1979, ISBN 3-519-02400-4
  2. а б Александров С., Введение в теорию множеств и общую топологию, Издательство „Наука“, 1977, Глава шеста, § 1.
  3. а б Куратовский К., Мостовский А., Теория множеств, Издательство „Мир“, Москва, 1970, Гл. II, § 9.
  4. а б Серафимов А., Николов Н., Справочник по математика за средните училища, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1988
  5. Гелерт В., Кестнер Х., Нойбер З., Метамитически енциклопедичен речник, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1983